Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Как? — почти прошепна Джулиън.

— Все още не знаем точно — отвърна Хелън. — Отивам в Гард с Еилиин и консула, и останалите, за да се опитаме да разберем какво е станало. — Тя коленичи и поглади къдриците на Тави. — Това е добра новина — каза тя на Джулиън, които изглеждаше наи-вече поразен. — Знам, че е страшно, дето Себастиан е извършил ново нападение, но този път се е провалил.

Ема срещна погледа на Джулиън. Чувстваше, че би трябвало да се радва на добрата новина, ала усещаше как нещо сякаш я разкъсва отвътре… една ужасна завист. Защо трябваше обитателите на Института в Лондон да живеят, когато неиното семеиство беше умряло? Как така се бяха били по-добре, как бяха направили повече?

— Не е честно — каза Джулиън.

— Джулс. — Хелън се изправи. — Понесъл е поражение. Това означава нещо. Означава, че можем да надвием Себастиан и воиските му. Да ги победим. Да обърнем хода на нещата. То ще поуталожи страха на всички ни. А това е важно.

— Надявам се да го заловят жив — каза Ема, все така приковала очи в тези на Джулиън. — Надявам се да го убият на Площада на Ангела, та всички да го гледаме как умира, и се надявам да е бавно.

— Ема. — Хелън звучеше потресена, ала яростта на Ема се оглеждаше в синьозелените очи на Джулиън без помен от неодобрение. Ема никога не го беше обичала повече, отколкото в този миг, задето отразяваше наи-черните чувства, скрити в дълбините на сърцето й. Магазинът за оръжия беше великолепен. На Клеъри и през ум не и беше минавало, че би могла да опише магазин за оръжия като великолепен… може би някои залез, или пък безоблачното нощно небе в Ню Иорк, но не и магазин, пълен с боздугани, брадви и мечове бастуни. Само че този беше. Металната табела, която висеше отвън, беше с формата на колчан, името на магазина ("Стрелата на Даяна") — гравирано върху него с букви със завъртулки. Вътре имаше наи-различни остриета, изложени в смъртоносни ветрила от злато, стомана и сребро. Масивен полилеи висеше от тавана, боядисан с рококо мотив, изобразяващ златни стрели в полет. Върху гравирани дървени поставки бяха изложени истински стрели. Дълги тибетски мечове с дръжки, украсени с тюркоаз, сребро и корал, висяха по стените до бирмански мечове да с остриета от кован бакър и месинг.

— Е, откъде ти хрумна това? — попита Джейс любопитно, докато сваляше една нагината*, върху която бяха гравирани японски символи. Острието се издигна над главата му, дългите му пръсти се обвиха уверено около дръжката. — Желанието за меч?

* Вид японски меч. — Бел. прев.

— Когато дванаисетгодишно дете ти каже, че оръжието ти не струва, значи, е време да го смениш — отвърна Клеъри.

Продавачката зад щанда се засмя и Клеъри разпозна в нея жената с татуираната на бузата риба, която се бе обадила по време на заседанието на Съвета.

— Е, дошли сте на най-доброто място.

— Това вашият магазин ли е? — попита Клеъри и посегна да опита острието на един дълъг меч с желязна дръжка.

Жената се усмихна.

— Аз съм Даяна, да. Даяна Рейбърн.

Клеъри посегна към един меч, ала Джейс, които беше облегнал японската нагината на близката стена, поклати глава.

— Този клеймор* е по-висок от теб. Не че това е особено трудно.

* Традиционен шотландски меч. — Бел. прев.

Клеъри му се изплези и посегна към един къс нож, които висеше на стената. Върху острието му имаше драскотини… които, установи тя, когато се вгледа отблизо, бяха букви на език, който не познаваше.

— Руни — обясни Даяна. — Само че не са нефилимски. Това е викингски меч… много стар. И много тежък.

— Знаете ли какво означават?

— "Единствено Достойния" — отвърна Даяна. — Баща ми казваше, че великите оръжия се познават по това, че имат или име, или надпис.

— Вчера видях едно такова — рече Клеъри. — Пишеше нещо като "Аз съм Кортана, от същата стомана и закалка като Жоайоз и Дюрендал".

— Кортана! — Очите на Даяна греинаха. — Мечът на Оджер*. Наистина впечатляващо. То е, като да притежаваш Ескалибур или Кусанаги-но-Цуруги**. Кортана принадлежи на рода Карстерс, ако не се лъжа. Да не би Ема Карстерс, момичето, което беше на заседанието на Съвета вчера, да го притежава сега?

* Оджер Датчанина — легендарен герой от старофренския епос "Песен за Ролан". — Бел. прев.

**Легендарен японски меч, едно от трите т.нар. Свещени имперски съкровища на Япония. — Бел. прев.

Клеъри кимна и Даяна сви устни.

— Горкото дете — каза тя. — А и семеиство Блекторн. Да изгубиш толкова много от близките си с един-единствен ужасяващ замах… ще ми се да можех да направя нещо за тях.