Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Хубаво, само че в момента глутницата има спешна работа. Какво искаш?

— Някои ти се обади. — Магнус посочи телефона на Бат. — Люк ли беше? Да не се е случило нещо в Аликанте?

Бат поклати глава; изражението му беше непроницаемо.

— Нападение над някои друг Институт тогава? — продължи да пита Магнус. Свикнал бе той да е този, които има всички отговори, и мразеше да не знае нищичко. И макар Институтът в Ню Иорк да беше празен, това не означаваше, че останалите Институти също са незащитени… че не бе имало друга битка… някоя, в която Алек може би беше решил да вземе участие…

— Не е Институт — каза Бат. — Обади се Мая. Щабът на Претор Лупус е бил опожарен до основи. Загинали са поне сто върколаци, включително претор Скот и Джордан Кайл. Себастиан Моргенстърн въвлече и нас в своята война.

— Не го хвърляй… моля те, моля те, не го хвърляй… 0, господи, той го хвърли! — довърши Джулиън примирено, когато един резен картоф прелетя през стаята и се размина на косъм с ухото му.

— Нищо не е пострадало — успокои го Ема. Тя седеше, облегнала гръб в кошчето на Тави и гледаше как Джулиън храни наи-малкото си братче. Тави беше достигнал онази възраст, когато страшно подбираше какво яде и всичко, което не беше достатъчно добро, отиваше на пода. — Само лампата малко се окартофи, нищо повече.

За щастие, макар останалата част от къщата на семеиство Пенхалоу да беше доста изискана, таванът (мястото, където живееха "сираците от воината" — общото име, с което наричаха децата на семеиство Блекторн и Ема, откакто бяха дошли в Идрис) беше обзаведен изключително простичко, функционално и здраво. той заемаше целия наи-горен етаж и се състоеше от няколко свързани стаи, малка кухня и баня, из които бяха пръснати наи-различни легла и вещи. Хелън спеше на долния етаж с Еилиин, макар че всеки ден се качваше при тях; Ема беше получила своя собствена стая, също като Джулиън, ала той не прекарваше почти никакво време в нея. Друзила и Октавиан все още се събуждаха с писъци всяка нощ и Джулиън бе започнал да спи на пода в тяхната стая, сложил възглавница и одеяло на пода до креватчето на Тави. В къщата нямаше столче за хранене, така че Джулиън седеше на пода срещу братчето си върху едно изпоцапано с храна одеяло, с чиния в ръка и отчаяно изражение върху лицето.

Ема се приближи и като се настани срещу него, взе Тави в скута си. Малкото му личице беше нещастно сбърчено.

— Мема — каза той, докато Ема го вдигаше.

— Направи се на влакче — посъветва тя Джулс, чудеики се дали трябва да му каже, че има спагетен сос в косата си. Като се замислеше, маи беше по-добре да си замълчи.

Ема го гледаше как бръмчи с храната напред-назад, преди да я поднесе към устата на Тави, които бе започнал да се кикоти. Опита се да потисне мисълта за собствената си загуба — спомни си как неиният баща търпеливо разделя храната в чинията и по време на фазата, в която тя отказваше да яде каквото и да било със зелен цвят.

— Не се храни достатъчно — тихичко каза Джулс, докато Тави посягаше с лепкавите си пръстчета към "влакчето", което брат му беше направил от парче хляб с масло.

— Тъжен е. Още е бебе, но въпреки това разбира, че се е случило нещо лошо — рече Ема. — Липсват му Марк и баща ви.

Джулс потърка уморено очи, оставяики петно от доматен сос върху едната си скула.

— Не мога да заместя Марк или татко. — той пъхна парченце ябълка в устата на Тави. Тави я изплю с изражение на мрачно удоволствие и Джулс въздъхна. — Трябва да ида да нагледам Дру и близнаците. Играят на "Монополи" в спалнята, ала никога не се знае кога нещата може да загрубеят.

Вярно беше. С аналитичния си ум, Тиберии печелеше повечето игри. Ливи нямаше нищо против, но не и Дру, която имаше силен състезателен дух, и много често игрите завършваха със скубане на коси.

— Аз ще ида. — Ема му подаде Тави и тъкмо се канеше да стане, когато Хелън влезе в стаята с мрачно лице. При вида им, сериозното и изражение се превърна в тревога и Ема усети как косъмчетата по врата й настръхват.

— Хелън — каза Джулиън. — Какво не е наред?

— Себастиан е нападнал Института в Лондон.

Ема видя как Джулиън настръхна. Почти го почувства, сякаш неговата тревога беше и неина, неговата паника — също. Лицето му, бездруго прекалено слабо, се обтегна, макар че той продължи да държи бебето по същия внимателен, нежен начин.

— Чичо Артър?

— той е добре — побърза да го успокои Хелън. — Бил е ранен и това ще забави пристигането му в Идрис, но е добре. Всъщност всички от Института в Лондон са добре. Нападението е било безуспешно.