Касандра Клеър - Град на небесен огън

Аз…

— Разбира се, че можеш — каза той и погледна към тялото на Джордан, което лежеше съвършено неподвижно в ръцете й. — Между другото, гаджето ти е мъртво.

С тези думи Себастиан прибра меча си в ножницата, която висеше на кръста му, и се отдалечи, а ботушите му вдигаха облачета от пепел.

Магнус не беше влизал в "Луната на ловеца" от дните, когато мястото беше контрабандно заведение по време на Сухия режим и мунданите се събираха скришом, за да се напият до припадък. През четириисетте години на дваисети век заведението беше станало собственост на долноземци и оттогава привличаше такава клиентела (наи-вече върколаци). Беше долнопробно тогава, беше си долнопробно и сега. Подът беше посипан с лепкави дървени стърготини; плотът на дървения бар беше покрит с петна, оставяни в продължение на десетилетия от влажни чаши и дълги драскотини от хищни нокти. Барманът, Чудатия Пит, стоеше зад него и тъкмо сервираше кока-кола на Бат Веласкес, временният лидер на манхатънската глутница на Люк. Магнус присви замислено очи.

— Новият лидер на глутницата ли оглеждаш? — попита Катарина, която се бе пъхнала в сумрачното сепаре до Магнус, стиснала в сините си пръсти чаша чаи с лед. — Мислех, че след Улси Скот си приключил с върколаците.

— Не го оглеждам — отвърна Магнус надменно. Бат не беше непривлекателен, ако си падаш по типове с квадратни челюсти и широки рамене, ала Магнус беше потънал в мисли. — Умът ми беше другаде.

— Каквото и да е, не го прави! — отсече Катарина. — Не е добра идея.

— Защо го казваш?

— Защото идеите ти винаги са лоши. Отдавна те познавам и съм напълно сигурна в това. Ако отново възнамеряваш да станеш пират, идеята е лоша.

— Аз никога не повтарям грешките си — заяви Магнус обидено.

— Прав си. Вместо това правиш нови и още по-големи грешки — съгласи се Катарина. — Каквото и да си си наумил — недеи. Не оглавяваи въстание на върколаците, не прави нищо, което по някакъв начин би могло да допринесе за апокалипсиса, и недеи да започваш своя собствена марка брокат за тяло и да се опитваш да я продадеш на "Сефора".

— Последната идея всъщност не е лоша — отбеляза Магнус. — Само че не обмислям смяна на кариерата. Мислех си за…

— Алек Лайтууд? — ухили се Катарина. — Никога не съм виждала някои да ти влезе под кожата като това момче.

— Не ме познаваш, откакто съм се родил — промърмори Магнус, но някак вяло.

— О, моля ти се. Накара ме аз да отворя Портал в Института, за да не се налага да го виждаш, а после все пак се появи просто, за да му кажеш довиждане. Не отричай, видях те.

— Нищо не отричам. Отидох, за да му кажа довиждане. Беше грешка. Не биваше да го правя. — Магнус отпи голяма глътка от чашата си.

— О, за бога! — каза Катарина. — За какво всъщност става дума, Магнус? Никога не съм те виждала по-щастлив, отколкото когато беше с Алек. Обикновено, когато си влюбен, си нещастен. Виж само Камила. Ненавиждах я. Рейгнър я ненавиждаше…

Магнус отпусна глава на масата.

— Всички я ненавиждаха — продължи Катарина безмилостно. — Тя беше лицемерна и подла. И ето че горкото ти мило гадже попадна в клопката и; честно, нима това е причина да сложиш краи на една напълно добра връзка? То е, като да

насъскаш питон срещу зайче, а после да се ядосаш, когато зайчето изгуби.

— Алек не е никакво зайче. Той е ловец на сенки.

— А ти никога досега не си имал връзка с ловец на сенки. Това ли е?

Магнус се оттласна от масата, което беше облекчение, защото тя миришеше на бира.

— Донякъде. Светът се променя. Не го ли усещаш, Катарина?

Тя го погледна над ръба на чашата си.

— Не бих могла да кажа, че го усещам.

— Нефилимите издържаха хиляда години — каза Магнус. — Ала нещо се задава, някаква огромна промяна. Винаги сме ги приемали като част от нашия свят. Само че има магьосници, достатъчно древни, за да помнят времето, когато на света не е имало нефилими. Може да бъдат заличени от земята така бързо, както са се появили.

— Не мислиш сериозно, че…

— Сънувах го. А ти знаеш, че понякога имам пророчески сънища.

— Заради баща ти. — Катарина остави чашата си на масата. Сега изражението и беше напрегнато, без помен от шеговитост. — Може би просто се опитва да те сплаши.

Катарина бе една от малцината в света, които знаеха кои е бащата на Магнус; приживе Реигнър Фел също беше един от тях. То не беше нещо, което Магнус обичаше да споделя с когото и да било. Едно беше баща ти да е демон. Съвсем друго — той да притежава голяма част от Ада.