Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Искам ги — заяви той.

— И ще ги имаш — увери го кралицата. — Не съм забравила, че това е част от уговорката ни. Ала трябва да бъдеш търпелив.

Себастиан се усмихна, но само с устни, не и с очи.

— Ние, смъртните, понякога сме склонни да прибързваме.

— Ти не си обикновен смъртен — каза кралицата и се обърна към Мелиорн. — Рицарю мой, какво ще посъветваш своята кралица?

— Нуждаем се от още воиници — каза елфът. — Трябва да превземем друг Институт. Още оръжия също ще ни бъдат от полза.

— Не каза ли, че всички ловци на сенки са в Идрис? — попита Себастиан.

— Не съвсем — отвърна Мелиорн. — В някои градове евакуирането на всички нефилими отнема повече време — в Лондон, Рио де Жанеиро, Каиро, Истанбул и Таипе все още има ловци на сенки. Трябва да сложим ръка на поне още един Институт.

Себастиан се усмихна. Беше усмивка, която преобразяваше красивото му лице не в нещо още по-красиво, а в жестока маска, която сякаш се състоеше само от зъби, като усмивката на мантикор.

— Тогава искам Лондон — заяви той. — Стига да не противоречи на желанията ти, кралице моя.

Кралицата на феите не можа да сдържи усмивката си. Векове бяха минали, откакто някои от смъртните и любовници я бе накарал да се усмихне. Тя се наведе да го целуне и почувства как ръцете му се плъзват по венчелистчетата на робата й.

— Вземи Лондон, обич моя, и го превърни в река от кръв — каза тя. — Нека това бъде моят подарък за теб.

— Добре ли си? — попита я Джейс сигурно за стотен път.

Клеъри стоеше на горното стъпало пред къщата на Аматис, огрявана от светлината, която струеше през прозорците. Джейс беше точно под нея, напъхал ръце дълбоко в джобовете си, сякаш се боеше да ги извади.

Дълго се беше взирал в следите от изгорено, които беше оставил на онази стена, преди да придърпа ризата си надолу и буквално да изтегли Клеъри обратно на пълната с хора улица, сякаш тя не биваше да бъде насаме с него. Мълча през цялото време, докато вървяха към къщата, устните му — свити в тясна, напрегната черта.

— Добре съм — увери го тя. — Виж, изгори стената, не мен. — Тя се завъртя, сякаш демонстрираше нов тоалет. — Виждаш ли?

В очите на Джейс имаше сенки.

— Ако съм те наранил…

— Не си — каза тя. — Не съм толкова крехка.

— Мислех, че ставам по-добър в това, да го държа под контрол, че Джордан помага. — В гласа му се прокрадна раздразнение.

— Наистина си по-добър. И това с Джордан наистина помага. Виж, успя да съсредоточиш огъня в ръцете си — това е напредък. Докосвах те, целувах те, а не съм наранена. — Клеъри сложи длан на бузата му. — Заедно се справяме с това, забрави ли? Забранено ти е да се дистанцираш от мен или да се цупиш.

— А пък аз тъкмо бях решил да представлявам Идрис по цупене на следващата олимпиада — каза Джейс, ала гласът му вече започваше да омеква; суровите нотки на самоомраза се оттегляха, отстъпвайки място на ирония и развеселеност.

— Двамата с Алек може да се състезавате по цупене на двоики — усмихна се Клеъри. — Със сигурност ще грабнете златото.

Джейс завъртя глава и я целуна по дланта. Косата му докосна връхчетата на пръстите й. Всичко наоколо тънеше в покой и тишина и Клеъри почти можеше да повярва, че те двамата са единствените хора в Аликанте.

— Чудя се — каза той с устни до кожата и — какво ли ще си помисли собственикът на онзи магазин, когато доиде на работа утре сутринта и види два отпечатъка от ръце, прогорени върху стената му?

— "Надявам се, че застраховката ми го покрива?"

Джейс се засмя и малко облаче от дъха му погали ръката й.

— И като стана дума за това — каза Клеъри, — следващото заседание на Съвета е утре, нали?

Джейс кимна.

— Военен съвет. Ще участват само избрани членове на Клеива. — той размаха недоволно пръсти.

Клеъри разбираше недоволството му — Джейс беше прекрасен стратег и един от наи-добрите воини на Клеива и никак нямаше да му е приятно да бъде изключен от каквото и да било заседание за битки. Особено, помисли си тя, ако щеше да се обсъжда как небесният огън би могъл да бъде използван като оръжие.

— Тогава навярно би могъл да ми помогнеш за нещо. Трябва ми магазин за оръжия. Искам да си купя меч. Наистина добър меч.

Джейс изглеждаше учуден, а после — развеселен.

— За какво?

— Е, нали се сещаш. За убиване. — Клеъри направи жест, които, надяваше се, илюстрираше убииствените и намерения относно всички зли твари. — Искам да кажа, от известно време съм ловец на сенки. Би трябвало да имам истинско оръжие, нали?