Касандра Клеър - Град на небесен огън

Кралицата откраи време беше запленена от ловците на сенки — също като елфите и у тях имаше ангелска кръв, така че между двете раси несъмнено имаше родство… но никога не бе подозирала, че ще срещне някого, когото да е в състояние да изтърпи в продължение на повече от пет минути. Докато не се беше появил Себастиан. Те всички бяха толкова отвратително уверени в моралното си превъзходство. Но не и Себастиан. той беше краино необичаен дори за човек, а още повече — за ловец на сенки.

— Не толкова често, колкото ти се порязваш на собственото си остроумие, миличък — отвърна тя. — Знаеш, че не искам да бъда наричана "Ваше Величество", а само "лейди" или "милейди", ако много настояваш.

— Но маи нямаш нищо против, когато те наричам "красива моя" или "моя красива лейди". — В тона му нямаше и помен от разкаяние.

— Хмм. — Тя прокара тънките си пръсти през гъстата му сребърна коса. Имаше прекрасни цветове като за човек — коса като меч, очи като оникс. Спомни си сестра му, толкова различна, далеч не така елегантна. — Освежителен ли беше сънят ти? Уморен ли си?

Той се претърколи по гръб и се ухили широко насреща й.

— Мисля, че все още не съм се изразходвал напълно.

Кралицата на феите се наведе, за да го целуне, и той зарови пръсти в червената и коса. Погледна една от къдриците и — алена на фона на белязаната кожа на кокалчетата му — и я допря до бузата си. Преди тя да успее да каже каквото и да било, на вратата на спалнята се почука.

— Какво има? — извика кралицата. — Ако не е нещо извънредно важно, върви си или ще накарам да нахранят с теб водните духове в реката.

Вратата се отвори и една от по-младите придворни дами прекрачи прага. Кеили Уайтуилоу. Тя направи реверанс и каза:

— Милейди, Мелиорн е тук и би искал да говори с вас.

Една от бледите вежди на Себастиан подскочи.

— Работата на кралицата няма свършване.

Кралицата въздъхна и се надигна от леглото.

— Доведете го — каза тя. — И ми донесете един халат, защото въздухът е хладен.

Кеили кимна и излезе от стаята. Миг по-късно Мелиорн влезе и сведе глава в поздрав. Ако Себастиан намираше за странно това, че кралицата приемаше своите придворни, застанала чисто гола насред спалнята си, лицето му с нищо не го издаваше. Една смъртна жена би се смутила, навярно би опитала да се закрие с нещо, ала кралицата си беше кралицата, вечна и горда, и знаеше, че без дрехи е също толкова възхитителна, колкото и с тях.

— Мелиорн — каза тя. — Имаш ли новини от нефилимите?

Елфът вдигна глава. Както обикновено, носеше бели доспехи със застъпващи се плочки. Имаше зелени очи и много дълга черна коса.

— Милеиди. — той хвърли поглед към Себастиан, които се бе надигнал и седеше в леглото, увил завивката около кръста си. — Имам много новини. Новите ни попълнения от тъмни воини са разположени в крепостта "Едом" и чакат понататъшни заповеди.

— А нефилимите? — попита кралицата в същия миг, в които Кеили се върна в стаята, носеики роба, изтъкана от венчелистчетата на лилии. Тя я разтвори и кралицата се плъзна в нея, обвивайки копринената мекота около себе си.

— Децата, които избягаха от Института в Лос Анджелис, са им дали достатъчно информация, за да е ясно, че Себастиан стой зад нападенията — отвърна Мелиорн доста кисело.

— Така или иначе, щяха да се досетят — рече Себастиан. — Имат неприятния навик да ме обвиняват за всичко.

— Въпросът е — разпознали ли са нашите хора? — настоя да узнае кралицата.

— Не — отвърна Мелиорн със задоволство. — Децата са сметнали, че нападателите до един са били Помрачени.

— Това е забележително, като се има предвид, че във вените на онова момче Блекторн тече елфическа кръв — каза Себастиан. — Би могло да се предположи, че са свикнали да я долавят. Какво възнамерявате да правите с него, между другото?

— У него има елфическа кръв; той е един от нас — заяви Мелиорн. — Гуин го взе, за да се присъедини към Дивия лов, така че ще бъде изпратен там. — той отново се обърна към кралицата. — Нуждаем се от още воини. Институтите се опразват — нефилимите бягат в Идрис.

— Ами този в Ню Йорк? — остро попита Себастиан. — Ами брат ми и сестра ми?

— Клеъри Фреи и Джейс Лайтууд бяха изпратени в Идрис — каза Мелиорн. — Все още няма как да опитаме да се доберем до тях, без да се издадем.

Себастиан докосна гривната на китката си. Кралицата беше забелязала този негов навик, нещо, което правеше, когато се опитваше да скрие, че е ядосан. Върху метала, на един древен език на човеците, пишеше: "Ако не мога да склоня Небето, ще вдигна Ада".