Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Клеъри. — Гласът на Джейс беше едновременно шепот и предупреждение, одрезгавял от копнеж; копнеж по усещането за сигурност от физическата им близост, от какъвто и да било допир.

Много предпазливо той постави длани на стената, обгръщаики я като в клетка между двете си ръце. Клеъри чувстваше дъха му в косата си, лекия допир на тялото му до неиното. Всеки сантиметър от нея изведнъж беше станал свръхчувствителен; навсякъде, където я докоснеше, по кожата и сякаш пробягваха миниатюрни иглички на наслада.

— Моля те, не ми казваи, че ме издърпа тук и ме докосваш, но нямаш намерение да ме целунеш, защото не мисля, че мога да го понеса — промълви Клеъри.

Джейс затвори очи и тя видя как тъмните му ресници потрепват върху бузите; спомни си усещането от това, да проследи очертанията на лицето му с пръстите си, да почувства тежестта на тялото му върху своето, усещането на кожата му до своята.

— Нямам — каза той и Клеъри долови тъмната дрезгавина под обикновено напевния му глас. Мед върху иглички. Вече бяха толкова близо, че тя усети как гърдите му се надигат, когато си пое дъх. — Не можем.

Клеъри сложи ръка върху гърдите му; сърцето му биеше като уловени в плен криле.

— Тогава ме отведи у дома — прошепна тя и се приведе, за да докосне едва-едва ъгълчето на устните му със своите.

Или поне възнамеряваше да го докосне едва-едва. Само че той се наведе към нея и движението му рязко промени ъгъла между тях и ето че устните и се плъзнаха по неговите. Чу го как си пое изненадано дъх до устата и, а после те вече се целуваха — истинска целувка, прелестно бавна и гореща, и настойчива.

"Отведи ме у дома." Ала това беше у дома: ръцете на Джейс около нея, студеният вятър на Аликанте в дрехите им, пръстите и — заровени в косата на тила му, там, където тя падаше на меки къдрици върху кожата. Дланите му все още бяха залепени за стената зад нея, но тялото му се раздвижи и нежно я притисна към камъка; Клеъри чуваше дрезгавите нотки в дишането му. Джейс не можеше да я докосне с ръце, ала тя можеше да докосне него и ето че пръстите и се плъзнаха по извивката на ръцете му, надолу към гърдите, проследиха браздите на мускулите му и се разпериха настрани, за да го уловят от двете страни. Тениската се набра под ръцете и, пръстите и усетиха гола кожа, а после се плъзнаха под плата; толкова отдавна не го бе усещала по този начин, почти беше забравила колко мека е кожата му там, където не бе покрита с белези, как мускулите на гърба му играят под допира и. Въздишката, изтръгнала се от устата му изпълни нейната; вкусът му бе на чай, шоколад и сол.

Клеъри беше поела контрол над целувката им и ето че почувства как той се напрегна и и го отне; ухапа я лекичко по долната устна, докато по гърба и не пробяга тръпка; гризна я нежно в ъгълчето на устата, целуваики линията на челюстта и, надолу, докато не засмука мястото на шията и, където туптеше една вена, преглъщайки препускащия й пулс. Кожата му гореше под ръцете й, гореше…

Джейс се откъсна от нея, олюляваики се почти като пиян, и се блъсна в насрещната стена. Очите му бяха широко отворени и в продължение на един миг на замаиване на Клеъри и се стори, че вижда там пламъци. А после светлината в тях погасна и той дишаше запъхтяно, сякаш беше тичал, заровил лице в шепите си.

— Джейс.

Той свали ръце.

— Погледни стената зад себе си — каза глухо.

Клеъри се обърна… и зяпна. Зад нея, там, където Джейс се беше опирал, върху камъка имаше две следи от изгоряло с формата на ръцете му.

Кралицата на феите се бе изтегнала върху леглото си, вперила поглед в каменния таван на спалнята си. той беше покрит с декоративни решетки, по които пълзяха увивни рози с остри бодли, съвършени и кърваво алени. Всяка нощ те повяхваха и умираха и всяка сутрин ги заменяха нови, също толкова свежи, колкото предишния ден.

Феите не спяха много и рядко сънуваха, ала кралицата обичаше леглото и да е удобно. То представляваше широк каменен диван, с пухен дюшек, покрит с море от кадифе и гладък сатен.

— Някога случвало ли се е — попита момчето, което лежеше до нея, — да се убодете на някой от тръните, Ваше Величество?

Кралицата на феите се обърна, за да погледне Джонатан Моргенстърн, изтегнал се между завивките. Въпреки че той я беше помолил да го нарича Себастиан и тя уважаваше желанието му — елфите също не позволяваха никои да се обръща към тях с истинското им име. той лежеше по корем, облегнал глава на сплетените си ръце; дори мътната светлина не можеше да скрие старите белези от камшик по гърба му.