Касандра Клеър - Град на небесен огън

Седеше на пода и човъркаше ХЪох контролера, които от няколко дни насам не работеше. В огнището гореше голяма цепеница. Като всичко в апартамента, камината също не беше добре поддържана и през половината от времето, в което я използваха, стаята се пълнеше с пушек. Джордан непрекъснато се оплакваше от студа, от пукнатините в стените и прозорците и от нежеланието на хазаина да поправи каквото и да било.

Джордан се ухили добродушно.

— Теб какво те е грижа? Ти не ядеш.

— Но вече мога да пия — изтъкна Саймън.

И наистина беше така. Беше приучил стомаха си да понася повечето течности (мляко, кафе, чай), ала от твърда храна все още му се повдигаше. Съмняваше се, че тялото му извлича някаква хранителна полза от напитките (само кръвта имаше този ефект), но се чувстваше повече като човек, когато беше сред хора, да е в състояние да консумира нещо, което нямаше да накара всички да се разбягат с писъци. той въздъхна и пусна контролера на пода.

— Мисля, че е развален. Перманентно. Което е направо страхотно, защото нямам пари да купя нов.

Джордан го погледна любопитно. Когато се беше нанесъл при него, Саймън беше донесъл всичките си спестявания, ала те не бяха кои знае колко. За щастие, той нямаше и кои знае какви разходи. Апартаментът беше взет назаем от Претор Лупус, които също така осигуряваха и кръвта за Саймън.

— Аз имам пари — каза Джордан. — Всичко ще е наред.

— Това са си твои пари, не мои. Няма винаги да се грижиш за мен. — Саймън се взираше в сините пламъци в огнището. — А после какво? Скоро щях да кандидатствам в колеж, ако… всичко не се беше случило. Музикално училище. Можех да уча. Да си намеря работа. Сега никои няма да ме назначи. Та аз изглеждам на шестнайсет. Винаги ще изглеждам на шестнайсет.

— Хм — обади се Мая. — Предполагам, че вампирите наистина не ходят на работа, нали? Искам да кажа, някои върколаци го правят… Бат е диджеи, а Люк притежава онази книжарница. Само че вампирите са в кланове. Няма вампири учени.

— Нито пък вампири музиканти — добави Саймън. — Няма какво да се преструваме. Истината е, че сега съм професионален вампир.

— Честно казано, направо се учудвам, че из улиците не бъка от развилнели се вампири, които ядат туристи, сега когато Мориин ги оглавява — отбеляза Мая. — Тя е доста кръвожадна.

Саймън направи физиономия.

— Предполагам, че някои от клана се опитват да я обуздават. Рафаел вероятно. Лили… тя е една от наи-умните в клана. Знае всичко. Двамата с Рафаел откраи време са страшно гъсти. Но аз нямам приятели вампири. Всъщност, като се има предвид каква мишена съм, понякога се учудвам, че имам каквито и да било приятели.

Саймън долови горчивината в гласа си и погледна към снимките, които Джордан беше закачил на стената — снимки, на които беше с приятелите си, на плажа, с Мая. Саймън си беше помислил и той да направи същото. Въпреки че не беше взел нито една снимка от къщи, Клеъри имаше. Би могъл да ги вземе назаем, да направи апартамента мъничко повече свои. Ала, макар да му харесваше да живее с Джордан и да се чувстваше удобно тук, това не беше неговият дом. Не го усещаше като нещо постоянно, място, където би могъл да се установи.

— Дори легло нямам — каза той на глас.

Мая обърна глава към него.

— Саймън, за какво е всичко това? Защото Изабел си тръгна ли?

Саймън сви рамене.

— Не знам. Искам да кажа, да, Изи ми липсва, но… Клеъри твърди, че двамата с нея се нуждаем от ИВ.

— А, да си изясните връзката — уточни Мая при вида на недоумяващото изражение на Джордан. — Нали се сещаш, когато решавате дали всъщност сте гаджета. Което наистина трябва да направите, между другото.

— Защо всички, освен мен знаят този акроним? — зачуди се Саймън на глас. — А дали Изабел иска да ми бъде гадже?

— Не мога да ти кажа — отвърна Мая. — Момичешки кодекс на честта. Питай нея.

— Тя е в Идрис.

— Попитаи я, когато се върне. — Саймън не каза нищо и Мая добави по-меко: — Тя ще се върне, както и Клеъри. Това е просто едно заседание.

— Не знам. Институтите не са в безопасност.

— Ти също не си — намеси се Джордан. — Ето защо имаш мен.

Мая погледна Джордан и Саймън си помисли, че в погледа и има нещо странно, което той не можеше да определи. От известно време нещо като че ли не беше наред между Джордан и Мая, някаква дистанцираност у нея, нещо въпросително в очите всеки път, когато погледнеше гаджето си. Саймън очакваше Джордан да сподели нещо, но той не го беше направил. Дали изобщо беше забелязал отчуждеността на Мая (тя беше очевидна!), или упорито отказваше да я види?