Касандра Клеър - Град на небесен огън

В очите на Джейс имаше нещо, което ги правеше по-тъмни от злато.

— Себастиан го знае — промълви той. — Несъмнено познава воините си до последния човек. Напълно е наясно срещу какво може да се изправи и срещу какво — не.

— Ние имаме и долноземците на своя страна — рече Алек. — Това е целият смисъл от утрешното заседание, нали? Да разговаряме с представителите, да укрепим връзките ни. Сега, когато знаем какво прави Себастиан, можем да измислим своя стратегия, да го ударим с Децата на нощта, Двора на феите, магьосниците…

Клеъри и Джейс се спогледаха с безмълвно разбирателство.

Сега, когато знаем какво прави Себастиан, той ще направи нещо друго. Нещо, което не очакваме.

— А после всички говориха за Джейс — продължи Изабел. — С други думи — както обикновено.

— За Джейс? — Клеъри се облегна на таблата в долната част на леглото, върху което се беше изтегнал Джейс. — Какво за него?

— Ами доста се изприказва за това, дали сега Себастиан е практически неуязвим и дали съществуват начини да бъде ранен и убит. Славния би могъл да го стори заради небесния огън, но в момента единственият източник на небесен огън е…

— Джейс — мрачно довърши Клеъри. — Само че Мълчаливите братя опитаха всичко, за да отделят Джейс от него, ала не можаха. Той е в душата му. Тогава какъв е планът им? Да налагат Себастиан по главата с Джейс, докато не изгуби съзнание?

— Брат Закарая каза горе-долу същото — рече Джейс. — Е, може би с мъничко по-малко сарказъм.

— Както и да е, в краина сметка започнаха да обсъждат начини да го заловят, без да го убиват… ако успеят да унищожат всички Помрачени, ако той е затворен някъде, по някакъв начин, може би няма да има значение, че е невъзможно да бъде убит — каза Алек.

— Да го натъпчат в ковчег от адамас и да го хвърлят в морето — подхвърли Изабел. — Това е моето предложение.

— Както и да е, когато приключиха да ме обсъждат, което, разбира се, беше наи хубавата част — продължи Джейс, — те бързо се върнаха на въпроса как биха могли да излекуват Помрачените. Плащат на Спираловидния лабиринт цяло състояние, за да разгадаят магията, с чиято помощ Себастиан е създал Бокала на смъртните, и да изпълнят ритуала.

— Трябва да престанат да търсят начини да излекуват Помрачените и да започнат да мислят как да ги победим — обади се Изабел със суров глас.

— Много от тях познават хора, които са били превърнати, Изабел — каза Алек. — Естествено, че ще искат да си ги върнат.

— Е, и аз искам малкият ми брат да се върне — извиси се гласът на Изабел. — Не разбират ли какво е направил Себастиан? Убил ги е. Погубил е човешкото у тях и е оставил да се разхождат по света демони с лицата на хора, които някога познавахме, това е всичко…

— По-тихо — заяви Алек с решителния тон на по-голям брат. — Нали знаеш, че мама и татко са в къщата. Ще се качат.

— О, тук са — каза Изабел. — Толкова далеч един от друг, колкото можеш да бъдеш под един покрив, ала са тук.

— Не ни влиза в работата къде спят, Изабел.

— Те са ни родители.

— Но имат свои собствен живот. И трябва да уважаваме това и да не им се бъркаме. — Лицето на Алек потъмня. — Мнозина се разделят, когато загубят едно от децата си.

Изабел ахна.

— Изи? — Алек маи си даде сметка, че е отишъл прекалено далеч. Споменаването на Макс като че ли се отразяваше на Изабел по-тежко, отколкото на всички други от семейство Лайтууд, включително и Мерис.

Изабел се обърна и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата след себе си.

Алек зарови пръсти в косата си и тя щръкна като патешки пух.

— Мамка му — изруга той и се изчерви — много рядко ругаеше, а когато го правеше, обикновено си мърмореше под носа. Хвърли почти извинителен поглед на Джейс и тръгна след сестра си.

Джейс въздъхна, преметна дългите си крака през ръба на леглото и се изправи, след което се протегна като котка, така че раменете му изпукаха.

— Е, май това е знак за мен да те изпратя до вас.

— И сама мога да намеря пътя… той поклати глава и взе якето си от таблата на леглото. В движенията му имаше нещо нетърпеливо, нещо дебнещо и бдително, от което Клеъри усети как по кожата й полазиха тръпки.

— Искам да се махна от тук. Хайде. Да вървим.

— Мина цял час. Наи-малко. Кълна се. — Мая лежеше на дивана в апартамента на Джордан и Саймън, босите й крака почиваха в скута на Джордан.

— Не трябваше да си поръчвате таиландска храна — подхвърли Саймън разсеяно.