Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Бих искала да поговоря с нея. С Ема.

Еилиин прибра кичур коса зад ухото си и пръстенът на семеиство Блекторн проблесна върху дясната й ръка.

— Отказва да говори с когото и да било, освен с Джулиън.

— Нека опитам — настоя Клеъри. — Моля те.

Ейлийн погледна решителното й изражение и въздъхна.

— Надолу по коридора… първата врата вляво.

Докато крачеше по коридора, които се отдалечаваше от заседателната зала със завои, Клеъри чуваше как гласовете на нефилимите заглъхват зад гърба и. Гладките каменни стени бяха покрити с гоблени, изобразяващи наи-различни славни сцени от историята на ловците на сенки. Първата врата от лявата и страна беше дървена и съвсем простичка. Беше открехната, ала въпреки това Клеъри почука, преди да я отвори, така че да не стресне онзи, който се намираше вътре.

Озова се в простичка стая с дървена ламперия и цял куп различни столове. Клеъри имаше чувството, че се намира в болнична чакалня — във въздуха витаеше същото тежко усещане за място на непостоянство, където хората се разкъсваха от тревога и скръб в една напълно непозната обстановка.

В един от ъглите имаше стол и в него седеше Ема, още по-дребничка, отколкото бе изглеждала отдалече. Носеше само тениска с къс ръкав и по голите и ръце се виждаха знаци. Руната с отвореното око беше върху лявата и ръка (значи, и тя като Джейс бе левачка), която почиваше върху меча, лежащ в скута и. Толкова отблизо, Клеъри видя, че косата и е светлоруса, ала така разрошена и мръсна, че изглеждаше по-тъмна. Изпод оплетените кичури очите на момичето се взираха в нея предизвикателно.

— Какво? — попита то. — Какво искаш?

— Нищо. — Клеъри затвори вратата след себе си. — Просто да си поговорим.

Ема присви очи с подозрение.

— Искаш да използваш Меча на смъртните върху мен? Да ме разпиташ?

— Не. Аз също съм го държала и знам, че е ужасно. Съжалявам, че го използват върху приятеля ти. Смятам, че би трябвало да намерят друг начин.

— Аз смятам, че трябва да му имат доверие — заяви Ема. — Джулиън не лъже.

И тя изгледа Клеъри дръзко, сякаш я предизвикваше да й възрази.

— Разбира се, че не лъже. — Клеъри направи крачка напред… имаше чувството, че се опитва да не подплаши някое диво животинче в гората. — Джулиън е наи добрият ти приятел, нали?

Ема кимна.

— Моят най-добър приятел също е момче. Казва се Саймън.

— Е, къде е той?

Очите на Ема се стрелнаха зад Клеъри, сякаш очакваше Саймън да се материализира там изведнъж.

— В Ню Йорк — отвърна Клеъри. — Страшно ми липсва.

Ема изглеждаше така, сякаш прекрасно я разбира.

— Веднъж Джулиън отиде в Ню Йорк — каза тя. — Много ми липсваше, затова, когато се върна, го накарах да ми обещае, че вече никъде няма да ходи без мен.

Клеъри се усмихна и се приближи до нея.

— Имаш много красив меч — каза и посочи оръжието в скута й.

Изражението на Ема омекна едва забележимо. Тя докосна острието, върху което беше гравирана изящна плетеница от листа и руни. Напречникът беше златен, а върху острието имаше думи: "Аз съм Кортана, от същата стомана и закалка като Жоайоз и Дюрендал".

— Беше на баща ми. Предава се от поколение на поколение в рода ни. Известен е — добави тя гордо. — Изработен е много отдавна.

— От същата стомана и закалка като Жоаиоз и Дюрендал — каза Клеъри. — Това са два прочути меча. Знаеш ли кой притежава прочути мечове?

— Кой?

— Героите. — Клеъри коленичи на пода, така че да я погледне в лицето.

Ема се намръщи.

— Аз не съм герой. Не направих нищо, за да спася бащата на Джулиън, нито пък Марк.

— Толкова съжалявам — каза Клеъри. — Знам какво е да видиш как някои, на когото държиш, преминава на страната на Мрака. Как се превръща в някой друг.

Ема поклати глава.

— Марк не премина на страната на Мрака. Отведоха го.

Клеъри се намръщи.

— Отведоха го?

— Не искаха да пие от Бокала заради елфическата му кръв — обясни Ема и Клеъри си спомни думите на Алек, че в семеиното дърво на Блекторн имало някои с елфическо потекло. Сякаш предусетила следващия въпрос на Клеъри, Ема продължи уморено: — Само Марк и Хелън имат елфическа кръв. Имат една и съща маика, но тя ги оставила на господин Блекторн, когато били съвсем малки. Джулиън и останалите имат друга майка.

— О. — Клеъри не искаше да я разпитва твърде много, тъи като не искаше това наранено момиче да си помисли, че тя е поредната възрастна, която гледа на нея просто като на източник на отговори на своите въпроси и нищо друго. — Познавам Хелън. И Марк ли изглежда като нея?