Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Да… и двамата имат лекичко заострени уши и светла коса. Никои друг от семеиство Блекторн не е рус. Всички имат кестенява коса, освен Таи, а никои не знае защо той е чернокос. Ливи не е, а те са близнаци. — В лицето на Ема се върна мъничко цвят и по него се появи следа от оживление — очевидно бе, че и е приятно да говори за семейство Блекторн.

— Значи, не са искали Марк да пие от Бокала? — попита Клеъри. Таиничко беше учудена, че Себастиан го е грижа. той никога не беше споделял натрапчивата омраза на Валънтаин към долноземците, макар да не можеше да се каже, че ги харесва. — Може би не действа, ако във вените ти има долноземска кръв.

— Може би — каза Ема.

Клеъри се пресегна и сложи ръката си върху тази на Ема. Ужасяваше се от отговора, но просто трябваше да зададе въпроса.

— Не е превърнал и твоите родители, нали?

— Не… не. — Гласът на Ема трепереше. — Те са мъртви. Не бяха в Института — проучваха съобщение за демонска деиност. Телата им били изхвърлени на брега след атаката. Можех да отида с тях, но предпочетох да остана в Института. Исках да тренирам с Джулс. Само ако бях отишла с тях…

— Ако го беше направила, сега щеше да си мъртва — каза Клеъри.

— Откъде знаеш? — Ала в очите на Ема имаше нещо, което отчаяно искаше да и повярва.

— Виждам колко добър ловец на сенки си — отвърна Клеъри. — Виждам знаците ти. Виждам белезите. И начина, по които държиш меча. Ако ти си толкова способна, мога само да предположа, че родителите ти също са били наистина добри. А нещо, което е в състояние да убие и двамата, със сигурност не е нещо, от което би могла да ги спасиш. — Тя докосна лекичко меча. — Невинаги героите са тези, които печелят. Понякога те губят. Ала продължават да се бият. Не се предават. Именно това ги прави герои.

Ема си пое накъсано дъх в същия миг, в които на вратата се почука. Полуобърната, Клеъри я видя да се отваря, пропускаики светлината отвън… и Джейс. Косата му беше много тъмнозлатиста, очите му — мъничко по-светли. Понякога Клеъри имаше чувството, че може да види огъня в него как огрява очите и кожата, и вените му, как се движи под повърхността.

— Клеъри — каза той.

На Клеъри и се стори как нещо изписука лекичко. Ема стискаше меча си и местеше широко отворени очи между нея и Джейс.

— Съветът свърши — каза той. — И не мисля, че Джия остана особено доволна от начина, по който избяга от там.

— Значи, съм загазила — рече Клеъри.

— Както обикновено. — Усмивката на Джейс отне жилото на думите му. — Всички си тръгваме. Готова ли си?

Клеъри поклати глава.

— Ще се видим у вас. Тогава ще ми кажете какво се е случило на Съвета.

Джейс се поколеба.

— Помоли Еилиин или Хелън да доидат с теб — каза той наи-сетне. — Къщата на консула е малко по-надолу от тази на инквизитора.

И като си закопча якето, той излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Клеъри отново се обърна към Ема, която продължаваше да се взира в нея.

— Познаваш Джейс Лайтууд? — каза тя.

— Аз… Какво?

— той е известен. — В гласа на Ема имаше неприкрито изумление. — той е наи добрият ловец на сенки. Най-добрият.

— Приятел ми е — обясни Клеъри, забелязваики, че разговорът беше взел неочакван обрат.

Ема я погледна с превъзходство.

— Той ти е гадже.

— Откъде…

— Видях как те гледа. Освен това всички знаят, че Джейс Лайтууд си има гадже и че тя е Клеъри Феърчайлд. Защо не ми каза името си?

— Ами май не мислех, че ще го знаеш — отвърна Клеъри, леко замаяна.

— Не съм глупава — заяви Ема с раздразнение, което накара Клеъри да изпъне рамене, преди да се разсмее.

— Не, не си. Ти си много умна — съгласи се тя. — И се радвам, че знаеш коя съм, защото искам да знаеш, че можеш да доидеш да говориш с мен винаги когато пожелаеш. Не само за случилото се в Института… за всичко. Можеш да говориш и с Джейс. Искаш ли да ти обясня къде ще ни намериш?

Ема поклати глава.

— Не — каза тя; гласът и отново беше омекнал. — Знам къде е къщата на инквизитора.

— Добре. — Клеъри сключи ръце, наи-вече за да си попречи да ги протегне и да прегърне момичето. Не смяташе, че на Ема това щеше да и хареса особено. Клеъри се обърна към вратата.

— Ако си гаджето на Джейс Лайтууд, би трябвало да имаш по-добър меч — каза неочаквано Ема и Клеъри сведе поглед към старото оръжие, което беше взела от Ню Йорк и което беше окачила на кръста си тази сутрин.

— Този не е ли добър? — попита тя, слагайки ръка на дръжката.

Ема поклати глава.

— Ни най-малко.