Касандра Клеър - Град на небесен огън

Ема беше пребледняла и с мъка си поемаше въздух. Клеъри си помисли, че никога не бе виждала толкова много гняв, заключен в толкова мъничко тяло.

— Оставете го на мира! — изкрещя Ема и разпери ръце, сякаш, за да скрие Джулиън зад себе си, макар да беше с цяла глава по-ниска от него. — Това е истинско изтезание! Оставете го на мира!

— Всичко е наред, Ема — каза Джулиън, макар че сега, когато бяха престанали да го разпитват, лицето му бе започнало да си възвръща цвета. — Трябва да го направят.

Тя се обърна към него.

— Не, не трябва. Аз също бях там. Видях какво се случи. Направете го на мен. — Тя протегна ръце, сякаш молеше да сложат Меча в тях. — Аз съм тази, която прониза Себастиан в сърцето. Аз съм тази, която видя как той не умря. Мен трябва да разпитвате!

— Не — започна Джулиън, ала мекият глас на Джия го прекъсна:

— Ема, ние ще разпитаме и теб. След него. Мечът причинява болка, но няма да го нарани…

— Престанете — заяви Ема. — Достатъчно.

И тя се обърна към Джулиън, които здраво стискаше Меча. Очевидно бе, че няма никакво намерение да и го даде. Поклати глава в същия миг, в които тя сложи ръце върху неговите, така че сега двамата държаха Меча заедно.

— Аз пронизах Себастиан. — Гласът на Ема прокънтя в залата. — А той извади камата и се разсмя. Каза: "Жалко, че няма да останеш жива. За да съобщиш на Клеива, че Лилит ми е вдъхнала безпределна сила. Навярно Славния би могъл да ме убие. Колко жалко за нефилимите, че вече не могат да поискат услуга от Небето, а никое от жалките оръжия, които биха могли да изковат в Елмазената цитадела, не е в състояние да ме нарани сега".

По тялото на Клеъри пробяга тръпка. В думите на Ема чуваше Себастиан и почти можеше да го види, застанал пред нея. От редиците на Клеива се надигна говор и удави онова, което Джейс й каза.

— Сигурна ли си, че го улучи в сърцето? — Черните вежди на Робърт се сключиха.

Джулиън бе този, който отговори.

— Ема никога не пропуска целта. — Звучеше така, сякаш току-що го бяха обидили.

— Знам къде се намира сърцето. — Ема се отдръпна от Джулиън и хвърли на консула и инквизитора поглед, пълен с гняв, дори нещо повече — с оскърбление. — Но не мисля, че вие го знаете.

При тези думи гласът и се извиси, а после тя се обърна и слезе тичешком от подиума, като практически смушка Робърт с лакти, докато минаваше покраи него. Изчезна през вратата, през която бе дошла, и Клеъри чу дъха си да излиза със свистене между зъбите — никои ли нямаше да я последва? Джулиън очевидно искаше да го направи, ала уловен между консула и инквизитора, спъван от тежестта на Меча, той не можеше да помръдне. Хелън се взираше след Ема с изражение на неподправена болка, стиснала в прегръдките си най-малкото момченце, Тави.

И ето че Клеъри беше на крака. майкаи протегна ръка към нея, но тя вече се бе втурнала по наклонената пътека между редиците. Пътеката се превърна в дървени стъпала — Клеъри ги изкачи, изтича покраи консула и инквизитора, покраи Хелън и през страничната врата след Ема.

Едва не събори Еилиин, която се навърташе краи отворената врата, гледаше какво става в залата и се мръщеше. При вида на Клеъри свъсеното и изражение се изпари, отстъпвайки място на изненада.

— Какво правиш?

— Малкото момиче — каза Клеъри, останала без дъх. — Ема. Тя изтича тук.

— Знам. Опитах се да я спра, но тя се откопчи от мен. Просто… — Еилиин въздъхна и погледна към заседателната зала, където Джия отново разпитваше Джулиън. — Тежко им е, на Хелън и останалите. Нали знаеш, че майкаим умря само преди няколко години. Единственото, което имат сега, е един чичо в Лондон.

— Означава ли това, че ще изпратят децата в Лондон? — попита Клеъри. — Нали се сещаш? Когато всичко свърши.

Хелън поклати глава.

— Чичо им получи предложение да оглави Института в Лос Анджелис. Според мен се надяват да приеме и да отгледа децата. Не мисля обаче, че все още се е съгласил. Вероятно е в шок. Искам да кажа — изгуби племенника си, брат си… Андрю Блекторн може и да не е мъртъв, но все едно, че е. Дори по-лошо от това. — Гласът на Ейлийн беше горчив.

— Знам — каза Клеъри. — Знам точно какво му е.

Ейлийн я погледна проницателно.

— Предполагам, че наистина знаеш — рече тя. — Просто… Хелън… Ще ми се да можех да направя повече за нея. Разкъсва се от угризения, задето беше тук с мен, а не в Лос Анджелис, когато е бил нападнат Институтът. И наистина се опитва, но просто не може да бъде майкана всички тези деца, чичо им още го няма и освен това — Ема. Ангелът да й е на помощ. Тя си няма никого на този свят…