Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Така ли мисли Клейвът? — попита Клеъри.

— Така мисля аз — отвърна Джейс, съсредоточаваики поглед върху нея. — А ти знаеш, че двамата с теб разбираме Себастиан по-добре, отколкото те някога биха могли. Те въобще не го разбират.

— Късметлии.

Звън огласи въздуха и портите се отвориха. Клеъри и Джейс се присъединиха към семеиство Лайтууд, Люк и Джослин в потока от ловци на сенки. Прекосиха градините пред крепостта, изкачиха стълбите, минаха през друга врата и поеха по коридора, отвеждащ в заседателната зала.

Облечена в консулски одежди, Джия Пенхалоу стоеше на входа на залата, докато нефилим след нефилим прекрачваха прага. Помещението беше построено като амфитеатър — полукръг от редици пеики, разположени една над друга и обърнати към правоъгълния подиум, които се издигаше в предната част на стаята. На подиума имаше две катедри (една за консула и една за инквизитора), а зад тях — два големи правоъгълни прозореца с изглед към Аликанте.

Клеъри отиде да седне заедно със семеиство Лайтууд и майкаси, а Робърт Лайтууд се отдели от тях и се отправи по пътеката между пеиките, за да заеме мястото на инквизитора. На подиума, зад двете катедри, имаше четири високи стола; върху облегалките на всеки от тях беше нарисуван символ — книга със заклинания, луна, стрела, звезда. Това бяха местата на долноземците, които участваха в Съвета. Люк погледна своето, но вместо това се настани до Джослин. Това не беше същинско заседание на Съвета, на което щяха да присъстват и долноземци, и той не беше тук в официалната си длъжност. Пред местата за сядане се издигаше маса, покрита със синьо кадифе, а върху него почиваше нещо дълго и остро, което проблясваше на светлината, струяща през прозорците. Мечът на смъртните.

Клеъри се огледа наоколо. Потокът от ловци на сенки беше оредял и помещението вече беше пълно почти до кънтящия таван. Някога залата беше имала и други входове, не само този през Гард. Уестминстърското абатство например, знаеше Клеъри, също както и Саграда Фамилия* и храмът "Василии Блажени"**, но те бяха запечатани след изобретяването на Порталите. Клеъри се зачуди дали някаква магия пречеше на залата да се изпълни до претъпкване. Мястото беше по-пълно, отколкото го беше виждала някога, и въпреки това в него все още имаше празни места, когато Джия Пенхалоу се качи на подиума и плесна рязко с ръце.

* Прочута катедрала в Барселона; започната от прословутия архитект Антонио Гауди, тя и до днес не е окончателно завършена. — Бел. прев.

** Известен още като събор "Покров Богородичен" — православен храм на Червения площад, един от символите на Москва. — Бел. прев.

— Моля за вниманието на Съвета!

Начаса се възцари тишина; мнозина от ловците на сенки се бяха привели напред по местата си. Слуховете бяха прелитали из въздуха като подплашени птици и в стаята сякаш хвърчаха искри, припукващото напрежение на хора, отчаяно жадуващи за информация.

— Банкок, Буенос Аирес, Осло, Берлин, Москва, Лос Анджелис — изреди Джия. — Нападнати бързо един след друг, преди някои да успее да докладва за атаките. Преди да е имало време за предупреждение. Всички нефилими в тези градове са били заловени и превърнати. Малко (съвсем малко — само много старите и съвсем младите) от тях са били убити, телата им — оставени за нас, за да ги изгорим, да добавим гласовете им към тези на изгубените ловци на сенки в Града на тишината.

Откъм предните редици се разнесе глас. Жена с черна коса и татуирана сребърна рибка върху тъмната кожа на бузата и. Клеъри рядко бе срещала ловци на сенки, чиито татуировки да не бъдат знаци, но то все пак не беше нещо нечувано.

— Превърнати — повтори тя. — Не означава ли това "убити"?

Джия сви устни.

— Нямам предвид "убити" Имам предвид "превърнати". Говорим за Помрачените, онези, които Джонатан Моргенстърн (или, както предпочита да го наричат, Себастиан) отвърна от мисията им на нефилими, използваики Бокала на смъртните. До всички Институти бяха изпратени доклади за случилото се в Бурен. Съществуването на Помрачените е нещо, за което знаем от известно време, дори и да имаше такива, на които не им се искаше да го повярват.

През стаята премина шепот, но Клеъри едва го чуваше. Усещаше ръката на Джейс около своята, ала в ушите и отново отекваше вятърът, свирещ в Бурен, а пред очите и нефилим след нефилим се изправяха от Бокала на смъртните, за да погледнат Себастиан в лицето, а знаците от Сивата книга бързо избледняваха от кожата им…