Касандра Клеър: Град на небесен огън

Магнус не гледаше нея; вместо това очите му бяха приковани в шатрата, където Клеъри говореше с Теса; където Алек стоеше до Мая и Бат и се смееше; където Изабел и Саймън танцуваха под звуците на музиката, която Джейс свиреше на пианото, а сладостните ноти на Шопен му напомняха за друго време и звуците на една цигулка в коледен ден.

— А — досети се Катарина. — Безпокоиш се за тях; тревожиш се за сянката, спускаща се над онези, които обичаш.

— Над тях или над техните деца. — Алек се бе отделил от другите и изкачваше хълма, на които се издигаше хамбарът. Магнус го гледаше как приближава, тъмна сянка на фона на още по-тъмното небе.

— По-добре да обичаш и да се страхуваш, отколкото да не чувстваш нищо — каза Катарина и докосна ръката му. — Съжалявам за Рафаел, между другото. Така и нямах възможност да ти го кажа досега. Знам, че веднъж си му спасил живота.

— А след това той спаси моя — отвърна Магнус и вдигна очи, когато Алек стигна до тях, кимвайки любезно на Катарина.

— Магнус, отиваме при езерото — каза той. — Искаш ли да дойдеш?

— Защо? — попита Магнус.

Алек сви рамене.

— Клеъри казва, че било красиво. Така де, и преди съм го виждал, но тогава един огромен ангел се въздигаше от водата, а това доста отвлича вниманието. — той протегна ръка. — Хайде. Всички отиваме.

Катарина се усмихна.

— Carpe diem* — каза тя на Магнус. — Не си хаби времето с тревоги. — Тя повдигна краичеца на роклята си и се отправи към дърветата, а стъпалата и бяха като сини цветя в тревата.

* Улови мига (лат.). — Бел. прев.

Магнус пое ръката на Алек.

Краи езерото имаше светулки и мъничките им блещукащи светлинки огряваха нощта, докато те постилаха якета и одеяла, които Магнус измагьоса от нищото, както сам твърдеше, макар Клеъри да подозираше, че са били призовани от някои магазин за спално бельо.

Езерото приличаше на сребърна монета, отразяваща отрупаното с безброи звезди небе. Клеъри чуваше как Алек показва различните съзвездия на Магнус — Лъва, Лъка, Крилатия кон. Мая си бе свалила обувките и се разхождаше боса по брега. Бат я последва и Клеъри го видя как взема колебливо ръката й в своята.

Мая му позволи.

Саймън и Изабел се бяха привели един към друг и си шепнеха. От време на време Изабел избухваше в смях. Лицето и бе по-ведро, отколкото Клеъри го бе виждала от месеци насам.

Джейс седна на едно от одеялата и придърпа Клеъри със себе си. Краката му бяха от двете и страни; облегната в него, тя усещаше успокояващите удари на сърцето му до гърба си. Ръцете му се обвиха около нея и напипаха Кодекса в скута й.

— Какво е това? — попита той.

— Подарък, за мен. Има подарък и за теб — отвърна Клеъри и като улови ръката му, разтвори пръстите му един по един.

След това постави леко очукания сребърен пръстен върху дланта му.

— Пръстен на рода Херондейл? — Джейс звучеше объркано. — Откъде го…

— Принадлежал е на Джеимс Херондеил — каза Клеъри. — Нямам семеино дърво под ръка, така че не знам какво точно означава това, но очевидно е бил един от твоите предци. Помня думите ти, че Железните сестри ще трябва да изработят нов пръстен, защото Стивън не ти е оставил такъв… ала ето че сега го получаваш.

Джейс го плъзна на безименния пръст на дясната си ръка.

— Всеки път — тихичко каза той. — Всеки път, когато мисля, че ми липсва нещо, ти ми го даваш.

Нямаше думи, затова и Клеъри не каза нищо; просто се обърна в обятията му и го целуна по бузата. Беше толкова красив под нощното небе, облян в звездна светлина, която грееше в косата и очите му, и в пръстена на Херондеил, проблясващ на пръста му и напомнящ за всичко, което се бе случило, и онова, което щеше да се случи.

"Всички ние сме късчета от това, което си спомняме. Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат. Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба."

— Харесва ли ти името Херондейл? — попита Джейс.

— То е твоето име, така че го обожавам — отвърна Клеъри.

— Можеше да ми се падне и някое ужасно нефилимско име. Блъдстик. Рейвънхейвън.*

* Съответно "кървава пръчка" и "гарваново убежище— Бел. прев.

— Блъдстик не може да е истинско име!

— Е, възможно е да му е минала модата — призна Джейс. — Херондеил, от друга страна, е доста мелодично. Благозвучно, би могло да се каже дори. Само си помисли как би звучало "Клеъри Херондейл".

— Господи, звучи ужасно.

— Е, всички трябва да правим жертви в името на любовта. — Джейс се усмихна широко и посегна да вземе Кодекса. — Стар е. Старо издание. — той завъртя томчетов ръцете си.