Ала не само той се бе променил; и тя не беше същата. Клеъри понечи да му го каже и в този миг някои я докосна по рамото. Обърна се и видя майкаи да им се усмихва.
— Джейс — каза тя. — Може ли да те помоля за една услуга.
Джейс и Клеъри бяха спрели да танцуват; никои от тях не каза нищо. През последните шест месеца Джослин бе започнала да харесва Джейс повече, отколкото преди; Клеъри дори би се осмелила да заяви, че е започнала да се привързва към него, но все още невинаги беше във възторг от нефилимското гадже на дъщеря си.
— Лили се умори да свири, но на всички пианото толкова им харесва… а ти също свириш, нали? Клеъри ми е казвала колко си талантлив. Ще ни посвириш ли?
Джейс хвърли поглед на Клеъри, толкова бърз, че тя го видя само защото го познаваше достатъчно добре, за да го очаква. Ала Джейс имаше маниери, при това — превъзходни маниери… когато решеше да ги използва. той дари Джослин с ангелска усмивка и се приближи до пианото. Миг по-късно в шатрата се разля класическа музика.
* * *
Теса Греи и момчето, което някога бе брат Закарая, седяха на наи-отдалечената маса в ъгъла и гледаха как леките пръсти на Джейс Херондеил танцуват по клавишите на пианото. Не носеше вратовръзка и ризата му беше леко разкопчана, лицето му — етюд от съсредоточеност, докато се отдаваше на музиката със страст.
— Шопен — разпозна Теса музиката с мека усмивка. — Чудя се… чудя се дали малката Ема Карстерс един ден ще свири на цигулка.
— Внимавай. — В гласа на мъжа до нея се долавяше смях. — Тези неща не стават на сила.
— Трудно е. — Тя се обърна към него със сериозно изражение. — Ще ми се да можеше да и разкажеш повече за връзката между вас двамата, та да не се чувства толкова сама.
Скръб подръпна крайчеца на деликатните му устни.
— Знаеш, че не мога. Още не. Намекнах й го. Само това можех да направя.
— Ние ще следим какво се случва с нея — каза Теса. — Винаги. — Тя докосна почти с благоговение знаците върху бузите му, останали от времето, когато беше Мълчалив брат. — Спомням си думите ти, че тази воина е история за родовете Блекторн и Карстерс и е невероятно да ги видим. Ала когато го сторя, сякаш зървам как миналото се разстила зад тях. Гледам Джейс Херондеил да свири на пианото и виждам призраците, които се надигат в музиката. А ти?
— Призраците са спомени и ние ги носим със себе си, защото онези, които обичаме, не напускат напълно този свят.
— Да — съгласи се Теса. — Просто ми се иска той да беше тук, за да види всичко това заедно с нас, да бъде с нас поне още веднъж.
Теса почувства твърдата коприна на черната му коса, когато той се наведе да целуне пръстите й за миг — изтънчен жест от отминало време.
— той е с нас, Теса. Вижда ни. Вярвам го. Чувствам го така, както някога знаех дали е щастлив, или ядосан, самотен или щастлив.
Теса докосна перлената гривна около китката си, а после лицето му, с нежни, пълни с обожание пръсти.
— Е, какъв е сега? — прошепна тя. — Щастлив, изпълнен с копнеж, тъжен или самотен? Не ми казвай, че е самотен. Защото ти несъмнено знаеш. Винаги си знаел.
— Той е щастлив, Теса. Изпълва го радост да ни вижда заедно така, както и аз винаги се радвах да ви видя заедно. — той се усмихна с онази усмивка, която съдържаше цялата истина на света, и пръстите им се откъснаха, когато се облегна назад. Две фигури се приближаваха към масата им — висока червенокоса жена и момиче със зелени очи и същата червена коса.
— И като стана дума за миналото, мисля, че някой иска да си поговори с теб.
* * *
Клеъри гледаше развеселено Чърч, когато майкаи се приближи до нея. Котаракът беше окичен с цял куп миниатюрни сребърни сватбени звънчета и сега, в пристъп на отмъстителна ярост, дъвчеше крака на пианото.
— Мамо — подозрително каза Клеъри. — Какво си намислила?
Майка й я помилва по косата, по лицето й се четеше обич.
— Искам да се запознаеш с някого — каза тя и улови ръката й. — Време е.
— Време? Време за какво?
Без да се съпротивлява особено, Клеъри се остави да я отведат до една маса с бяла покривка в ъгъла на шатрата. Там седеше момичето с кестенява коса, което бе видяла по-рано. То вдигна глава при появата на Клеъри, а брат Закарая се изправи от мястото си до нея, усмихна се меко на Клеъри и отиде да поговори с Магнус, които бе влязъл в шатрата, държейки Алек за ръка.
— Клеъри — каза Джослин. — Запознай се с Теса.
* * *
— Изабел.
Изабел, която се бе облегнала на пианото, унесена в музиката на Джейс (и тихите звуци от гризящия дървото Чърч), вдигна глава. Музиката и напомняше за детството и, за Джейс, прекарващ часове в музикалната стая, изпълващ Института с водопад от ноти.
Читать дальше