Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Няма нужда от нея — сопна се Седжуик. — Академията отново отваря врати — децата могат да отидат там или да бъдат разделени между няколко Института…

— Не — прошепна Джулиън. Свити в юмруци, ръцете му почиваха върху коленете.

— За нищо на света — изкрещя Хелън. — Джия, трябва да…

Джия срещна погледа й и кимна — бавно, неохотно.

— Артър Блекторн — заяви тя. — Моля, изправете се.

Ема усети как до нея Джулиън замръзна от шок, когато един мъж в другия краи на стаята, скрит досега от тълпата, стана на крака. Беше слаб, блед, по-дребно копие на бащата на Джулиън, с изтъняваща кестенява коса и очите на семеиство Блекторн, полускрити зад очила. Подпираше се тежко на дървен бастун, с видима болка, от което Ема се досети, че раната, заради която бе с бастун, трябва да е получена наскоро.

— Исках да изчакам края на заседанието, така че децата да могат да се срещнат с чичо си, както подобава — рече Джия. — Разбира се, повиках го веднага щом получихме новината за нападението над Института в Лос Анджелис, ала той беше ранен в Лондон. Пристигна в Идрис едва тази сутрин. — Тя въздъхна. — Господин Блекторн, може да се представите.

Мъжът имаше кръгло, приятно лице и като че ли се чувстваше извънредно неловко под погледите на толкова много хора.

— Аз съм Артър Блекторн, брат на Андрю Блекторн — каза той с британски акцент. Ема все забравяше, че бащата на Джулиън всъщност бе дошъл от Лондон. Самият той бе изгубил акцента си преди много години. — Ще се преместя в Института в Лос Анджелис веднага щом стане възможно и ще взема племенниците си с мен. Децата ще бъдат под моя закрила.

— Това наистина ли е чичо ти? — прошепна Ема, взирайки се в него.

— Да, той е — също така тихо отговори Джулиън, които имаше неспокоен вид. — Просто… надявах се… имам предвид, бях започнал да мисля, че няма да доиде. Аз… бих предпочел Хелън да се грижи за нас.

— Макар да съм сигурен, че всички изпитваме неизмеримо облекчение, че ще се погрижите за децата Блекторн — обади се Люк, — Хелън също е една от тях. Нима като заявявате, че ще поемете отговорността за по-малките деца, всъщност изразявате съгласието си тя да бъде лишена от знаците си?

Артър Блекторн изглеждаше ужасен.

— В никакъв случаи! Брат ми може и да не е бил особено разумен в своите… забежки… ала историята несъмнено показва, че децата на нефилимите са нефилими. Както се казва: иС тсерк/МеИз мс регтапеС.

Джулиън се свлече в стола си.

— Още латински — промърмори той. — Също като татко.

— Какво означава? — попита Ема.

— "Лоялна отначало, лоялна докрай"… нещо такова.

Очите на Джулиън се стрелнаха из стаята. Всички мърмореха нещо и гледаха сърдито. Джия водеше приглушен разговор с Робърт и представителите на долноземците. Хелън все още беше права, ала изглеждаше така, сякаш Еилиин бе единственото, което я задържаше на крака.Групичката на подиума се раздели и Робърт Лайтууд пристъпи напред. Лицето му имаше буреносен вид.

— За да избегнем всяко съмнение, че личното приятелство на Джия с Хелън Блекторн е повлияло на решението, консул Пенхалоу се оттегля от обсъждането. Останалите решихме, че тъи като е на осемнаисет години, възраст, на която мнозина млади ловци на сенки биват изпращани в други Институти, за да научат техните методи, Хелън ще замине за остров Врангел, за да изучава магическите бариери.

— За какъв период? — попита Балог незабавно.

— За неопределен период — отвърна Робърт и Хелън се отпусна на стола си; Еилиин седеше до нея, а лицето и бе същинска маска на скръб и шок. Остров Врангел може и да бе седалище на всички магически бариери, които предпазваха света, в много отношения — наистина престижен пост, но освен това беше и мъничък остров насред замръзналото Арктическо море на север от Русия, на хиляди мили от Лос Анджелис.

— Удовлетворява ли ви това? — попита Джия с леден глас. — Господин Балог? Госпожо Седжуик? Да го подложим на гласуване. Всички, които са "за" това, Хелън Блекторн да бъде назначена на остров Врангел, докато не бъде решен въпросът с лоялността й, да кажат "да".

Многогласно "да" отекна в стаята, заедно с далеч по-малоброино "не". Ема и Джулиън не казаха нищо — и двамата бяха прекалено малки, за да гласуват. Ема улови ръката на Джулс и силно я стисна; пръстите му бяха ледени. Имаше вид на човек, които бе получил толкова много удари, че вече не искаше дори да се изправи. Хелън хлипаше тихичко в прегръдките на Ейлийн.

— Остава въпросът за Марк Блекторн — заяви Балог.