Касандра Клеър - Град на небесен огън

В отговор Люк измърмори нещо, което Ема не чу; не знаеше, че Закарая си тръгва, и и се щеше да му беше благодарила за помощта в нощта на битката. Както и да го попита откъде знае, че второто й име е Корделия.Притисна се още по-плътно до вратата и чу Люк, по средата на изречението:

— …кажа първо на теб. Възнамерявам да се откажа от поста си на представител. Мая Робъртс ще заеме мястото ми.

Джия издаде учуден звук.

— Не е ли прекалено млада?

— Много е способна — увери я Люк. — Едва ли се нуждае от препоръката ми…

— Така е — съгласи се Джия. — Без неиното предупреждение преди нападението на Себастиан, ловците на сенки щяха да дадат много повече жертви.

— И тъи като от сега нататък ще оглавява нкшоркската глутница, по-логично е именно тя да бъде и ваш представител. — Люк въздъхна. — Освен това, Джия, аз изгубих сестра си. Джослин изгуби сина си… за втори път. А Клеъри все още е съкрушена заради случилото се със Саймън. Бих искал да бъда до дъщеря си.

От Джия се откъсна нещастен звук.

— Може би не трябваше да й позволявам да му се обади.

— Тя трябваше да знае — отвърна Люк. — Това е загуба и тя трябва да я приеме. Трябва да скърби. Бих искал да и помогна с това. Бих искал да се оженя. Бих искал да бъда до семейството си. Трябва да се оттегля.

— Е, имаш моята благословия, разбира се — каза Джия. — Макар че добре щеше да ми доиде помощта ти за отварянето на Академията. Понесохме такива загуби. Отдавна смъртта не ни бе отнемала толкова много нефилими наведнъж. Трябва да погледнем в света на мунданите, да открием онези, които биха могли да се извисят, да ги обучим и подготвим. Чака ни много работа.

— И несъмнено ще имате и много ръце, които да ви помогнат да я свършите. — Тонът на Люк беше неотстъпчив.

Джия въздъхна.

— Ще приветствам Мая, не се безпокой. Горкият Магнус, заобиколен от жени.

— Съмнявам се, че ще има нещо против и че изобщо ще забележи — отвърна Люк. — Знаеш обаче, че е прав. Да изоставим издирването на Марк Блекторн и да изпратим Хелън Блекторн на остров Врангел — това беше невъобразима жестокост.

Последва кратко мълчание, а след това:

— Знам — тихо каза Джия. — Мислиш ли, че не ми е ясно какво причиних на собствената си дъщеря? Ала да позволя на Хелън да остане… Видях омразата в очите на собствените си нефилими и се уплаших за нея. Уплаших се за Марк, ако бяхме успели да го намерим.

— Е, аз пък видях покрусата в очите на децата Блекторн — рече Люк.

— Децата са издръжливи.

— Те изгубиха брат си и баща си, а сега ги предаваш да бъдат отгледани от чичо, когото са виждали само няколко пъти през живота си…

— С времето ще го опознаят. той е добър човек. Даяна Реиборн поиска да бъде назначена за техен учител и аз съм склонна да приема. Тя бе впечатлена от храбростта им…

— Ала не е тяхната маика. майками си тръгна, когато бях дете — каза Люк. — Стана Желязна сестра. Клеофа. Никога вече не я видях. Отгледа ме Аматис. Не знам какво бих правил без нея. Тя беше… всичко, което имах.

Ема погледна към Джулс, за да види дали е чул. Едва ли — дори не гледаше към нея, зареял поглед в нищото, синьо-зелените му очи бяха далечни като океана, на които приличаха. Тя се зачуди дали си спомня миналото, или се тревожи за бъдещето; така и се искаше да можеше да върне времето назад — да получи родителите си обратно, да върне на Джулс баща му и Хелън, и Марк, да поправи счупеното.

— Съжалявам за Аматис — каза Джия. — И се тревожа за децата Блекторн, вярваи ми. Ала винаги сме имали сираци — нали сме нефилими. Знаеш го не по-зле от мен. Що се отнася до момичето Карстерс, то ще бъде отгледано в Идрис; боя се, че може би е малко вироглаво…

Ема блъсна вратата на кабинета, която се отвори по-леко, отколкото бе очаквала, така че тя едва не падна. Чу как Джулс извика сепнато, преди да я последва, сграбчвайки я за колана на дънките, за да я издърпа на крака.

— Не! — отсече Ема.

Джия и Люк я зяпнаха изненадано; устните на Джия бяха полуотворени, тези на Люк започваха да се усмихват.

— Малко? — повтори той.

— Ема Карстерс. — Джия се изправи на крака. — Как се осмеляваш…

— Вие как се осмелявате! — Даже Ема се учуди, че онзи, които проговори, бе Джулиън. Синьо-зелените му очи горяха — само за пет секунди от разтревожено момче той се бе превърнал в обзет от гняв млад мъж, с щръкнала кестенява коса, сякаш и тя бе ядосана. — Как се осмелявате да крещите на Ема, когато именно вие ни обещахте. Обещахте, че Клейвът няма да изостави Марк, докато е жив… обещахте!