Касандра Клеър - Град на небесен огън

— А може би ние и не искаме мир, магьоснико! — провикна се някой.

— Тогава какво предлагаш ти? — извика друг.

— Снизхождение — отвърна Магнус. — Феите отдавна мразят нефилимите заради тяхната суровост. Покажете им нещо различно от суровост и в замяна ще получите нещо различно от омраза!

В залата отново избухна шум, още по-силен отпреди; Джия вдигна ръка и тълпата притихна.

— Иска ли някой друг да се изкаже в подкрепа на елфите? — попита тя.

Магнус си седна на мястото и погледна към останалите долноземци, ала Лили се подсмихваше насмешливо, а Люк бе свел втренчен поглед към масата пред себе си. На всички бе известно, че сестра му беше първата, която Себастиан Моргенстърн бе отвлякъл и превърнал в една от Помрачените си, че много от вълците в Претор Лупус му бяха приятели, включително и Джордан Каил… и все пак по лицето му се четеше съмнение…

— Люк. — Макар и тих, гласът на Магнус някак си успя да отекне в залата. — Моля те.

Съмнението изчезна и Люк поклати мрачно глава.

— Не искаи от мен онова, което не мога да дам. Всички от Претор Лупус бяха избити, Магнус. Като представител на върколаците, не мога да се изкажа против онова, което те всички искат. Направя ли го, те ще се обърнат срещу Клеива, а това няма да доведе до нищо добро.

— Това е — заяви Джия. — Говори, Кеили Уаитуилоу. Приемате ли условията ни, или между нас ще има война?

Елфическото момиче наведе глава.

— Приемаме условията ви.

Множеството в залата избухна в аплодисменти. На пръсти се брояха онези, които не ръкопляскаха: Магнус, семеиство Блекторн, семеиство Лайтууд и самата Ема. Тя беше прекалено погълната от това, да гледа Кеили, която се връщаше на мястото си. Може и да бе свела покорно глава, ала на лицето и бе изписана нагорещена до бяло ярост.

— Значи, е решено — заяви Джия, видимо доволна. — А сега нека се заемем с въпроса за…

— Почакаите. — Слаб, тъмнокос нефилим се бе изправил на крака. Ема не го познаваше — би могъл да бъде всеки. Картраит? Понмерси? — Все още стой въпросът за Марк и Хелън Блекторн.

Хелън затвори очи. Приличаше на подсъдим, които отчасти бе очаквал да бъде признат за виновен и отчасти се бе надявал на милост, и току-що бе чул произнасянето на присъдата "виновен". Джия спря, с химикалка в ръката.

— Какво имаш предвид, Балог?

Балог изпъна рамене.

— Вече обсъдихме това, колко лесно силите на Моргенстърн проникнаха в Института в Лос Анджелис. И Марк, и Хелън Блекторн имат елфическа кръв във вените си. Знаем, че момчето се е присъединило към Дивия лов — него вече не можем да достигнем. Ала момичето не би трябвало да бъде сред ловци на сенки. Не е прилично.

Ейлийн скочи на крака.

— Това е нелепо! — изплю тя думите. — Хелън е ловец на сенки; винаги е била такава! Във вените й тече кръвта на Ангела… не може да обърнете гръб на това!

— Както и кръвта на феите — изтъкна Балог. — Може да лъже. Веднъж вече бяхме измамени от такъв като нея и пострадахме от това. Предлагам да я лишим от знаците…

Люк гръмко стовари юмрук върху масата пред себе си; Магнус се бе привел напред, закрил лице с дългопръстите си ръце, раменете му бяха прегърбени.

— Момичето не е направило нищо — заяви Люк. — Не може да я наказвате за случайността, дала й живот.

— Именно тези случаиности ни правят това, което сме — упорстваше Балог. — Не можеш да отречеш, че във вените и тече елфическа кръв. Не можеш да отречеш, че е способна да лъже. Ако отново се стигне до война, чия страна ще вземе тя?

Хелън се изправи на крака.

— Тази, която взех и този път — заяви тя. — Бих се в Бурен и при Цитаделата, и в Аликанте — за да защитя семеиството си и нефилимите. Никога не съм давала какъвто и да било повод за съмнение в лоялността ми.

— Ето какво се случва. — Магнус свали ръце от лицето си. — Нима не виждате? Именно така се започва отново!

— Хелън има право — обади се Джия. — С нищо не се е провинила.

Друг ловец на сенки, жена с прибрана на тила тъмна коса, стана от мястото си.

— Моля за извинение, консул Пенхалоу, но вие не сте безпристрастна. Всички знаем за връзката на дъщеря ви с елфическото момиче. Трябва да се оттеглите от това обсъждане.

— От Хелън Блекторн има нужда, госпожо Седжуик. — Даяна Реибърн, която също се бе изправила, изглеждаше бясна; Ема си я спомни от Залата на съглашението и как бе опитала да се добере до нея, за да и помогне. — Родителите и бяха убити, тя има петима по-малки братя и сестри, за които да се грижи…