Касандра Клеър - Град на небесен огън

Клеъри се задъхваше, наполовина от паника, наполовина от ярост.

— Как смееш…

— Е, нали затова ме повикахте? Ето, първите двама изпратих безплатно. Останалите… е, за тях ще трябва да платите. — При вида на израженията им, Асмодеи въздъхна. — Та аз съм демон! Ама наистина, на какво изобщо учат нефилимите в днешно време?

— Знам какво искаш — каза Магнус с напрегнат глас. — И ще го имаш. Ала искам да се закълнеш в Утринната звезда, че ще изпратиш всичките ми приятели обратно в Идрис, всичките до един и никога няма да ги закачиш. Те няма да ти дължат нищо.

Алек пристъпи напред.

— Спри. Недеи… Магнус, какво имаш предвид? Какво иска той? Защо говориш така, сякаш няма да се върнеш заедно с нас в Идрис?

— Рано или късно, настъпва мигът, когато всички трябва да се завърнем в бащиния дом. За Магнус този момент настъпи сега.

— В дома на баща ми има много обиталища* — прошепна Джейс; беше пребледнял и изглеждаше така, сякаш ще повърне. — Магнус. Не може да има предвид, че… Не иска да те вземе със себе си, нали? Обратно в…

* Евангелие от Йоана, 14:2. — Бел. прев.

— Ада? Не точно — отвърна Асмодеи. — Както Магнус спомена, Едом е моето царство. Деля го с Лилит. А после изведнъж неиното изчадиице пое властта над него, унищожи крепостта ми… останали са само развалини там навън. А ти изби половината от населението със скиптрона. — Последните думи бяха отправени към Джейс, при това с доста сприхав тон. — Необходима е огромна енергия, за да се поддържа едно царство. Ние черпим от силата на онова, което сме оставили зад себе си — великия град Пандемониум, огъня, в които паднахме, ала настъпва време, когато се нуждаем от живот, които да поддържа нас. А безсмъртният живот е наи добър от всички.

Вцепеняващата тежест, която сковаваше краиниците на Клеъри, се изпари в миг, когато тя застана пред Магнус… и едва не се сблъска с останалите. Те до един бяха пристъпили напред, за да го прикрият от демонския му баща, дори и Саймън.

— Искаш да отнемеш живота му? — попита Клеъри. — Това е жестоко и глупаво, дори и за демон. Как може да искаш смъртта на собственото си дете…

Асмодей се разсмя.

— Колко очарователно! Погледни ги само, Магнус, тези деца, които те обичат и искат да те защитят! Кои би могъл да предположи! Когато те погребат, ще се погрижа върху гроба ти да пише: "Магнус Бейн, възлюбен от нефилимите".

— Да не си го докоснал. — Гласът на Алек беше като стомана. — Може и да си забравил, ала ние, нефилимите , убиваме демони. Дори да са Принцове на Ада.

— О, прекрасно знам какво правите; та нали погубихте моя роднина Абадон, а принцесата ни Лилит пръснахте по ветровете на бездната, макар че тя ще се завърне. Тя винаги има място в Едом. Ето защо позволих на сина и да се установи тук, макар, признавам, да не подозирах каква бъркотия ще предизвика. — Асмодеи извъртя очи и Клеъри потисна надигналата се в тялото и тръпка. Около златно-зелените зеници, бялото на очите му беше черно като катран. — Нямам никакво намерение да убивам Магнус. Защо ми е да си цапам ръцете с нещо толкова глупаво? Пък и ако желаех смъртта му, можех да го уредя по всяко време. Не, това, което искам, е животът му, отдаден доброволно, защото в живота на един безсмъртен се крие мощ, огромна мощ, която ще подхрани царството ми.

— Ала той ти е син — възкликна Изабел.

— И ще остане с мен — отвърна Асмодеи с широка усмивка. — Духом, така да се каже.

Алек се обърна рязко към Магнус, които стоеше намръщен, пъхнал ръце в джобовете си.

— Иска да ти отнеме безсмъртието?

— Точно така — потвърди Магнус.

— Но ти… ти ще оцелееш? Просто вече няма да си безсмъртен? — Алек имаше невероятно окаян вид и Клеъри се почувства ужасно заради него. Като се имаше предвид каква бе причината двамата да скъсат, Алек едва ли изгаряше от желание да му напомнят, че някога бе искал Магнус да изгуби безсмъртието си.

— Безсмъртието ми ще си отиде — обясни Магнус. — Всички години от живота ми ще се стоварят наведнъж върху мен. Краино невероятно би било да оцелея. Близо четиристотин години си е доста време, дори ако наи-усърдно си се грижил за кожата си.

— Не можеш! — В гласа на Алек имаше умолителни нотки. — той каза "живот, отдаден доброволно". Откажи.

Магнус вдигна глава и очите му се спряха върху Алек с поглед, които накара Клеъри да се изчерви и да се извърне. В него имаше толкова много любов, примесена с раздразнение и гордост, и отчаяние. Беше поглед, от които бяха паднали всички бариери и на Клеъри й се струваше нередно да го види.