Касандра Клеър - Град на небесен огън

Джулиън поклати глава, сякаш за да каже: Не, не, не го заслужавам, ала Ема отново го нарисува, а после се притисна към него, както си беше изцапана с кръв, и облегна глава на рамото му.

Феите бягаха от Залата, изоставяики оръжията си, докато в стаята нахлуваха нови и нови нефилими. Ема видя Хелън и Еилиин да се насочват към тях и за първи път, откакто бяха напуснали къщата на семеиство Пенхалоу, Ема си позволи да повярва, че може би ще оцелеят.

— Мъртви са — каза Клеъри, оглеждаики се удивено из стаята, пълна с мъртвите воини на Себастиан. — Всички са мъртви.

От гърдите на Джонатан се изтръгна задавено подобие на смях.

— След толкова злини, едно добро аз искам да направя* — промълви той и Клеъри разпозна цитата от часовете по англииски. "Крал Лир". Наи-трагичната от всички трагедии.

* Превод Валери Петров. — Бел. прев.

— И това е нещо. Тъмните воини вече ги няма.

Клеъри се приведе над него; в гласа й имаше настойчивост:

— Джонатан. Моля те. Кажи ни как да отворим границата. Как да се върнем у дома. Трябва да има начин.

— Няма… няма начин — прошепна Джонатан. — Аз разруших входа. Пътят през Двора на елфите е затворен; всички пътища са затворени. Не… невъзможно е. — Гърдите му се повдигнаха. — Съжалявам.

Клеъри не каза нищо. В устата си усещаше единствено горчилка. Беше поела огромен риск, спасила бе света, ала всички, които обичаше, щяха да умрат. За миг в сърцето й се надигна ненавист.

— Много добре — каза Джонатан, без да откъсва очи от лицето и. — Мрази ме. Радваи се, когато умра. Последното, което искам сега, е да ти причиня още страдание.

Клеъри погледна майкаси, която седеше все така неподвижна, с изправен гръб, а сълзите и се стичаха безмълвно. Клеъри си пое дълбоко дъх. Спомни си един площад в Париж и Себастиан, седнал срещу нея на малката масичка, да казва: "Мислиш ли, че можеш да ми простиш? Искам да кажа, смяташ ли, че някои като мен заслужава прошка? Какво ли би било, ако Валънтаин те бе отгледал заедно с мен? Дали щеше да ме обичаш?".

— Не те мразя — каза тя най-сетне. — Мразя Себастиан. Теб не те познавам.

Джонатан затвори очи.

— Веднъж сънувах място, потънало в зеленина — прошепна той. — Голяма къща и малко момиченце с червена коса, и приготовления за сватба. Ако съществуват други светове, може би има и такъв, в който съм добър брат и добър син.

Може би, помисли си Клеъри и за миг сърцето и се сви от болка за този свят, за майкаи, за себе си. Даваше си сметка, че Люк бе застанал до подиума и ги гледа, а по лицето му се стичат сълзи. Джейс, Изабел и Алек, които се държаха за ръка, както и Магнус, стояха далеч назад. Навсякъде около тях лежаха мъртвите тела на Помрачените.

— Не мислех, че изобщо можеш да сънуваш. — Клеъри си пое дълбоко дъх. — Валънтаин напълни вените ти с отрова, а след това те научи да мразиш; никога не си имал избор. Ала мечът изгори всичко това. Може би този, които си сега, е истинското ти Аз.

Джонатан пое накъсана, невъзможна глътка въздух.

— Би било красива лъжа, в която да повярвам. — Колкото и да бе невероятно, при тези думи по лицето му пробяга призракът на усмивка, едновременно горчива и сладка. — Огънят на Славния изпепели демонската кръв. През целия ми живот тя гореше във вените ми, впиваше се в сърцето ми като нож, тегнеше върху мен като олово… през целия ми живот, а аз дори не подозирах. Не познавах нищо друго. Никога не съм се чувствал толкова… лек — тихо каза той, а после се усмихна, затвори очи и издъхна.

Клеъри бавно се изправи и погледна надолу. Майка й все така стоеше на колене, прегърнала мъртвото тяло на Джонатан.

— Мамо — прошепна Клеъри, ала Джослин не вдигна глава.

Миг по-късно някои мина покраи Клеъри. Люк. той стисна ръката и за секунда, а после коленичи до Джослин и нежно положи ръка на рамото й. Клеъри се извърна; не бе в състояние да понесе повече. Скръбта я смазваше. Докато слизаше по стъпалата, гласът на Джонатан отекна в ума и: "Никога не съм се чувствал толкова… лек". Тръгна между труповете и демонската кръв, вцепенена и понесла на плещите си съзнанието за своя провал. След всичко, което бе направила, все още нямаше начин да ги спаси. Те я чакаха — Джейс и Саймън, и Изабел, Алек и Магнус. Магнус беше блед и изглеждаше болен и много, много уморен.

— Себастиан е мъртъв — заяви тя и те всички вдигнаха уморените си мръсни лица към нея, сякаш бяха прекалено изтощени, за да изпитат каквото и да било при тази новина, Дори и облекчение. Джейс пристъпи напред, взе ръцете и в своите и ги целуна. Клеъри затвори очи и и се стори, че са и върнали мъничко топлота и светлина.