Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Пред всички? Не мисля…

— Трябва да им покажем. — Лицето му беше непоклатимо, като лицето на ангел, произнасящ присъда. — Че сме станали едно. Докажи се, Клариса.

Клеъри се доближи до него; той потрепери.

— Моля те — каза тя. — Прегърни ме.

Видя как нещо припламна за миг в очите му — уязвимост, изненада, че го беше помолила — преди да вдигне ръце и да ги обвие около нея. Притегли я към себе си; тя сложи ръка на рамото му. Другата се плъзна към кръста и, където Хеосфорос почиваше в ножницата си, втъкната в колана с оръжията и. Пръстите и се обвиха около тила на брат и. Очите му бяха широко отворени; Клеъри виждаше пулса, туптящ в гърлото му.

— Сега, Клеъри — каза Себастиан и тя се приведе, докосваики устни до лицето му. Усети как той потрепери до нея, когато устните и се раздвижиха до бузата му, прошепвайки:

— Аве, учителю — каза и видя как очите му се разширяват в същия миг, в които Хеосфорос изскочи от ножницата и описа ярка дъга, преди острието да потъне между ребрата му и върхът да го прониже право в сърцето.

Себастиан ахна и потръпна конвулсивно в ръцете и, а после залитна. Дръжката на оръжието стърчеше от гърдите му, очите му бяха широко отворени и за миг Клеъри зърна в тях шока от измяната, шок и болка, и от това я заболя; заболя я някъде дълбоко, в място, което смяташе, че отдавна е погребала, място, което оплакваше брата, който той би могъл да бъде.

— Клеъри — изохка той и понечи да се изправи; болката от измяната отслабваше и на неино място Клеъри зърна искрата на яростта. Не беше успяло, помисли си тя ужасено; не беше успяло и макар сега границите между двата свята да бяха затворени, той щеше да си го изкара на нея, на приятелите и, на семеиството и, на Джейс. — Та нали знаеш. — При тези думи той посегна да улови дръжката на меча. — Аз не мога да бъда ранен, не и от което и да било оръжие под небето…той ахна и не довърши. Ръцете му се бяха сключили около дръжката на оръжието, точно над раната в гърдите му. Там нямаше кръв и все пак нещо червенееше, искра… огън. Раната започваше да гори.

— Какво… е… това? — процеди той през стиснати зъби.

— И ще му дам зорницата — каза Клеъри. — Това не е оръжие, изковано под небето. Това е небесен огън.

С пронизителен вик Себастиан изтръгна меча от гърдите си. За миг погледна с изумление украсената със звезди дръжка, а после пламна като серафимска кама. Клеъри отстъпи назад, олюляваики се, препъна се в ръба на стъпалата, водещи до трона, и вдигна ръка, за да закрие лицето си. той гореше, гореше като стълба от огън, които водел израилтяните през пустинята. Клеъри все още можеше да види Себастиан в пламъците, ала те го обгръщаха, поглъщаха го в бялата си светлина, превръщаха го в очертание от тъмен въглен в сърцето на огън така ярък, че изгаряше очите й.

Клеъри извърна глава и зарови лице в ръцете си. Мислите и се върнаха към онази нощ, когато бе минала през огъня, за да стигне до Джейс, целунала го бе и му бе казала да и се довери. И той го стори, а тя коленичи пред него, заби острието на Хеосфорос в земята и нарисува около него една и съща руна. Онази, която бе видяла, сякаш преди толкова много време, на един покрив в Манхатън — крилатата дръжка на ангелски меч.

Дар от Итуриел, предположи Клеъри, един от многото, които бе получила от него. Образът бе останал запечатан в ума и, докато и потрябва. Руната за овладяване на небесния огън. Онази нощ, насред демонската равнина, пламъците около тях се бяха изпарили, погълнати от Хеосфорос, докато металът не започна да пари и сияе, и пее под допира и, като ангелски хор. След себе си огънят бе оставил само широк кръг от пясък, стопен в стъкло, греинало като повърхността на езерото, което тя толкова често сънуваше, замръзналото езеро, където в кошмарите и Джейс и Себастиан се биеха до смърт.

"Това оръжие може да убие Себастиан", казала бе тя. Джейс бе по-предпазлив, не толкова сигурен. Беше се опитал да и го отнеме, но при неговия допир светлината в острието бе угаснала. То реагираше единствено на нея, тази, която го бе създала. Клеъри се бе съгласила, че трябва да бъдат внимателни, в случаи че не се получи. Струваше и се невъобразима дързост да вярва, че е успяла да плени свещен огън в едно оръжие, така както по-рано той бе заключен в острието на Славния…

Ала нали именно от Ангела имаш дара да твориш — казал бе Джейс. — И нима във вените ти не тече неговата кръв?

С каквото и да пееше оръжието преди, сега вече го нямаше, изляло се бе в неиния брат. Клеъри чуваше писъците на Себастиан, а над тях — виковете на Помрачените. Изгарящ вятър духаше покраи нея, понесъл със себе си дъх на прастари пустини, на място, където чудесата бяха нещо обикновено, а божественото се разкриваше в огън. Звукът спря така внезапно, както бе започнал. Подиумът потрепери, сякаш нещо тежко бе рухнало отгоре му. Клеъри вдигна глава и видя, че огънят си бе отишъл, макар че подът беше обгорял, а двата трона — почернели; златото им вече не блестеше — сега то бе разтопено и овъглено. Себастиан лежеше по гръб на няколко крачки от нея. Върху гърдите му зееше огромна черна дупка. Обърна към нея побелялото си, обтегнато от болка лице и Клеъри усети как сърцето й се свива. Очите му бяха зелени. Краката й се подкосиха и тя се свлече на колене.