Касандра Клеър - Град на небесен огън

Те всички се взираха в нея с широко отворени очи — Магнус и Алек, Люк и майкаи, Саймън и Изабел, която бе взела главата на Джейс в скута си и тъмната и коса се спускаше над него като шал. Беше точно толкова мъчително, колкото Клеъри си бе представяла. Дори повече. Очаквала бе слисване и потрес, но не бе помислила за болката и чувството, че са били предадени. майкаи се олюля и Люк я прегърна, за да я подкрепи, ала очите му не се откъсваха от Клеъри; гледаше я така, сякаш вижда непозната.

— Добре дошли, жители на Едом. — Устните на Себастиан се извиха като тетива на лък. — Добре дошли в новия си свят.

И той излезе от горящия кръг, които го обграждаше. Ръката на Люк се спусна към колана му; Изабел понечи да се изправи, но наи-бърз беше Алек: едната му ръка се стрелна към лъка, другата — към колчана на гърба му; преди Клеъри да му извика да спре, стрелата вече летеше.

Заби се в гърдите на Себастиан и той залитна от силата на удара. Клеъри чу как през редиците на Помрачените пробяга ахване. Миг по-късно Себастиан си възвърна равновесието и с раздразнен вид издърпа стрелата от гърдите си.

— Глупако. Не можеш да ме нараниш. Нищо под небето не може да ме нарани. — Той метна стрелата в краката на Алек. — Нима мислеше, че ти си изключение?

Очите на Алек се стрелнаха към Джейс; мимолетно, но Себастиан го видя и се ухили широко.

— А, да. Героят ви с небесния огън в себе си. Ала огъня го няма, нали? Похабен в ярост насред пустинята, насочен срещу демон, които аз ви изпратих. — той щракна с

пръсти и от тях изскочи леденосиня искра и се завихри като мъгла.

За миг Джейс и Изабел изчезнаха от погледа на Клеъри, а после тя чу как някои се закашля и пое рязко дъх и ето че ръцете на Изабел се отдръпнаха от Джейс, които приседна, а след това се изправи на крака. По прозореца зад гърба на Клеъри все така бавно пълзяха пукнатини; тя чуваше пукота на стъклото, през което сега нахлуваше дантелена пелена от светлина и сенки.

— Добре дошъл, братко — спокоино заяви Себастиан, докато Джейс се оглеждаше наоколо, а кръвта бързо се отцеждаше от лицето му при вида на стаята, пълна с воини, приятелите му, които стояха наоколо с ужасени лица, и накрая — Клеъри на своя трон. — Би ли искал да опиташ да ме убиеш? Тук има цял куп оръжия. Ако ти се иска да пробваш да ме сразиш с небесния огън, сега е шансът ти. — Себастиан разпери ръце. — Аз няма да се съпротивлявам.

Джейс стоеше срещу Себастиан. Двамата бяха еднакви на ръст и със сходно телосложение, макар Себастиан да бе малко по-слаб, по-жилав. Джейс беше мръсен и окървавен, боиното му облекло — разкъсано, косата — разчорлена. Себастиан имаше елегантен вид в алените си дрехи, дори ръката му сякаш нарочно бе изцапана с кръв. Китките му бяха голи; около тази на Джейс проблясваше сребърна гривна.

— Носиш моята гривна — отбеляза Себастиан. — "Ако не мога да склоня Небето, ще вдигна Ада." Така е уместно, не смяташ ли?

— Джейс — изсъска Изабел. — Направи го. Пронижи го. Хайде…

Ала Джейс поклати глава; ръката му, която почиваше върху колана с оръжия, се отпусна бавно. Изабел извика отчаяно. Лицето на Алек имаше също толкова безнадежден вид, но той остана безмълвен.

Себастиан протегна ръка.

— Смятам, че е време да ми върнеш гривната, братко. Време е да отдадеш кесаревото на кесаря*. Върни ми онова, което е мое. Включително и сестра ми. Готов ли си да се откажеш от нея и да я предадеш в мое владение?

* Цитат от Евангелие от Марк (12:17): "Отдавайте кесаревото на кесаря и Божието на Бога". — Бел. прев.

— Не! — Не беше Джейс, а Джослин. Тя се отскубна от Люк и се хвърли напред, протегнала ръце към Себастиан. — Ти ме ненавиждаш — убии ме тогава. Измъчваи ме. Прави каквото искаш с мен, но остави Клеъри на мира!

Себастиан извъртя очи.

— Та аз те измъчвам.

— Тя е само едно момиче. — Джослин се бореше за въздух. — Моето дете, моята дъщеря…

Себастиан протегна рязко ръка и я сграбчи за челюстта с такава сила, че едва не я повдигна от пода.

— Аз бях твоето дете. Лилит ми даде цяло царство, ти ми даде своето проклятие. Никаква майкане си ти и ще стойш далеч от сестра ми. Жива си единствено заради нея. Всички сте живи единствено заради нея. Ясно ли ви е? — той я пусна и Джослин политна назад; ръката му беше оставила кървав отпечатък върху лицето и. Люк я улови. — Всички сте живи само защото Клариса иска така. Няма никаква друга причина.

— Обещал си и, че няма да ни убиеш, ако се възкачи на трона. — Джейс свали сребърната гривна от китката си. Гласът му беше безизразен, очите му не срещаха тези на Клеъри. — Нали?