Касандра Клеър - Град на небесен огън

То се разпадна на две части, от които на пода се изсипа оплетена бъркотия от димящи вътрешни органи. Дори през леда на битката, Клеъри едва не повърна. Обикновено демоните умираха и изчезваха, преди човек да е видял кои знае колко от вътрешностите им. Този обаче, макар и на две парчета, продължаваше да се гърчи, потръпваики конвулсивно. Изабел направи гримаса и отново вдигна камшика си… и в същия миг потръпването се превърна във внезапно, рязко движение — едната половина на чудовището се изви назад и впи зъби в крака на Изабел.

Изи изпищя и изплющя с камшика си; чудовището я пусна, а тя политна назад, кракът и се подкоси под нея и тя падна. Клеъри се втурна напред и прониза другата половина на демона; отново и отново забиваше камата си в гърба му, докато той стана на парчета под нея и тя се озова коленичила в голяма локва от демонска кръв, запъхтяна и стиснала мокро от кръв оръжие.

Възцари се тишина. Пронизителната аларма бе утихнала, а демоните ги нямаше. Бяха избити до един, но в тази победа нямаше радост. Изабел лежеше на пода с увит около китката камшик, а от раната с форма на полумесец върху левия и крак шуртеше кръв. Дишането й беше накъсано, клепачите й потрепваха.

— Изи! — Алек пусна лъка на земята и се втурна през окървавения под към сестра си. Падна на колене и я придърпа в скута си, вадеики стилито от колана си. — Из, Изи, дръж се…

Джейс, които бе вдигнал лъка му, изглеждаше така, сякаш едва се държи на крака и всеки миг ще повърне; със смътна изненада Клеъри видя, че Саймън бе сложил ръка над лакътя му и сякаш го крепи да не падне. Алек сграбчи разкъсания крачол на Изабел и го раздра до коляното. Клеъри преглътна надигналия се в гърлото и вик. Кракът на Изабел беше направен на ленти — приличаше на снимките от ухапвания на акула, които Клеъри бе виждала: кръв и направена на каша плът заобикаляха дълбоки прорези.

Алек опря върха на стилито си в кожата на коляното и и нарисува иратце, а после още едно под него. Раменете му трепереха, но ръката му беше сигурна. Клеъри обви пръсти около тези на Джейс и ги стисна. Неговите бяха леденостудени.

— Изи — прошепна Алек, докато иратцето избледняваше и потъваше в кожата и, оставяики бяла диря след себе си. Клеъри си спомни Ходж, как бяха рисували руна след целителна руна върху него, ала нараняванията му бяха прекалено тежки — кръвта му бе изтекла, докато руните избледняваха, и той бе издъхнал въпреки силата им.

Алек вдигна глава. Лицето му беше разкривено, върху бузата му имаше кръв — на Изабел, помисли си Клеъри.

— Клеъри — каза той. — Може би, ако ти опиташ…

Внезапно Саймън настръхна.

— Трябва да се махаме от тук. Чувам крила. Ще дойдат още.

Изабел вече не се бореше за въздух, а кръвта и не шуртеше така силно, но Клеъри със свито сърце видя, че раните й все още са там — подпухнали и червени.

Алек се изправи с отпуснатото тяло на сестра си в ръце; дългата и черна коса се полюшваше.

— И къде ще отидем? — попита той грубо. — Ако побегнем, те ще ни настигнат…

Джейс се обърна рязко.

— Клеъри…

Очите му бяха пълни с молба и сърцето на Клеъри едва не се пръсна. Джейс, който никога не молеше за нищо. За Изабел, най-храбрата от тях.

Алек премести поглед от статуята към Джейс и накрая — към бледото лице на изпадналата си в безсъзнание сестра.

— Някой — каза той с треперещ глас — да направи нещо…

Клеъри се завъртя на пети и хукна към стената. Почти се хвърли върху нея, вадеики стилито от ботуша си. От допира на острието му до мрамора по ръката и сякаш се разля електрическа вълна, ала тя не го отдръпна и започна да рисува, а пръстите и туптяха. Черни линии се проточиха върху камъка като пукнатини, оформяики очертанията на врата, а после ръбовете им заблещукаха. Зад себе си Клеъри чуваше демоните: воя на гласовете им, пляскането на криле с хищни нокти, съскащите им викове, превърнали се в пронизителни писъци, когато вратата лумна в светлина.

Беше сребрист четириъгълник, бездънен като вода, макар да не беше вода, обрамчен от огнени руни. Портал. Клеъри протегна ръка и го докосна. Всяко късче от ума й беше съсредоточено върху представата за едно-единствено място.

— Хайде ! — изкрещя тя, без да помръдва, приковала очи в Портала.

Понесъл сестра си на ръце, Алек се втурна покраи нея, прекрачи в Портала и изчезна. Саймън го последва и накрая Джейс, улавяики свободната и ръка. Клеъри имаше само миг, за да се обърне и да погледне зад себе си — голямо черно крило изплющя пред очите и и тя с ужас зърна зъби, от които капеше отрова, преди вихърът на Портала да я погълне и да я запрати в хаос. Блъсна се силно в земята и си удари коленете. Порталът я беше откъснал от Джейс; тя се изправи на крака и се огледа, дишаики тежко… ами ако Порталът не беше сработил? Ако ги беше отвел на погрешното място? Ала покривът над пещерата се издигаше над тях, познат, изрисуван с руни. Ето го и огнището, следите по пода, върху които бяха спали предишната нощ. Джейс, който тъкмо ставаше, пускайки на земята лъка на Алек. Саймън…