Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Знаците също се броят — настоя Джейс. — Моите жестове са много изразителни.

— Не командваш ти. — Алек свали лъка си. Част от напрежението се бе отцедило от тялото му. Очевидно в сенките не се криеха демони — нищо не закриваше от погледа им разядените от времето стени, а в стаята нямаше друго, освен статуята. — Не е нужно да ни защитаваш.

Изабел извъртя очи и като се приближи до статуята, отметна глава назад. Беше мъж в боини доспехи; краката му, обути в метални ботуши, почиваха върху златен постамент. Носеше сложно изработена ризница от каменни халки, украсена с мотив на ангелски крила върху гърдите. В ръката си държеше железен скиптрон, увенчан с кръгъл метален орнамент, в който бе вграден червен скъпоценен камък.

Статуята очевидно беше дело на изкусна ръка. Лицето беше красиво, с квадратна челюст и ясен поглед, вперен далеч напред. Ала скулпторът беше уловил нещо повече от красота — в очите и челюстта се долавяше нещо сурово; извивката на устните говореше за себичност и жестокост.

Върху постамента имаше думи и макар да не бяха на англииски, Клеъри успя да ги прочете.

ДЖОНАТАН ЛОВЕЦА НА СЕНКИ. ПРЪВ И ПОСЛЕДЕН ОТ НЕФИЛИМИТЕ.

— Пръв и последен — прошепна Изабел. — Това място наистина е гробница.

Алек приклекна. Върху постамента, под името на Джонатан Ловеца на сенки, имаше още думи. Той ги прочете на глас:

— И на този, който победи и който се пази докрай, за да върши дела, чисти като моите, ще дам власт над народите; и той ще ги управлява с желязна тояга, и ще му дам зорницата.*

* Откровението на Йоана, 2:26,27,28. — Бел. прев.

— Какво се предполага да означава това — попита Саймън.

— Мисля, че Джонатан Ловеца на сенки е станал прекалено самонадеян — отвърна Алек. — Според мен е решил, че този техен скиптрон не само ще ги спаси, но и ще му даде власт над света.

— И ще му дам зорницата — повтори Клеъри. — Това е от Библията. Нашата Библия. А "Моргенстърн" означава "Зорница", "Утринна звезда".

— "Утринна звезда" означава много неща — каза Алек. — Може да значи "наи ярката звезда в небето" или пък "небесен огън", а може да означава и "огънят, които пада заедно с ангелите, когато бъдат низвергнати от Небето". Освен това е и името на Луцифер, светлоносеца, демона на гордостта. — Алек изпъна рамене.

— При всички случаи това означава, че статуята държи истинско оръжие — рече Джейс. — Като в гравираните върху вратата образи. Ти каза, че вместо серафимски ками, тук изобретили скиптрона, за да отблъскват демони. Погледнете следите върху дръжката. Това оръжие е било в битка. Изабел докосна медальона на шията си.

— А и червеният камък. Изглежда, сякаш е направен от същия материал, от който и огърлицата ми.

Джейс кимна.

— Мисля, че е същият камък.

Още преди да ги беше изрекъл, Клеъри знаеше какви ще бъдат следващите му думи.

— Това оръжие. Искам го.

— Е, не можеш да го имаш — заяви Алек. — То е част от статуята.

— Не е. Виж — посочи Джейс, — той го държи, но всъщност са две отделни части. Изваяли са статуята и са сложили скиптъра в ръката и. Предполага се да може да се вади.

— Не съм сигурна, че е точно така… — започна Клеъри, ала Джейс вече бе сложил крак върху постамента, готов да се покатери на него. Очите му грееха с онази светлина, която Клеъри едновременно обичаше и от която се боеше, онази, която казваше: "Правя това, което си искам, а последствията да вървят по дяволите"

— Почакай! — Саймън се стрелна напред, за да попречи на Джейс да се изкатери по-нагоре. — Съжалявам, но никой друг ли не вижда какво става тук?

— Неее — провлачи Джейс. — Защо не ни кажеш? Така де, нали разполагаме с цялото време на света.

Саймън скръсти ръце на гърдите си.

— Участвал съм в много кампании…

— Кампании? — объркано повтори Изабел.

— Има предвид игри на "Тъмници и дракони" — обясни Клеъри.

— Игри? — повтори Алек невярващо. — В случаи че не си забелязал, това не е игра.

— Не е там въпросът — каза Саймън. — Когато играеш "Тъмници и дракони" и групата ти се натъкне на съкровище или искрящ скъпоценен камък, или пък магически златен череп, за нищо на света не бива да го вземеш. Винаги е капан. — Той размаха необуздано ръце. — Това тук е капан.

Джейс се взираше безмълвно в Саймън, сякаш го виждаше за първи път, или поне никога не се бе замислял толкова сериозно за него.

— Ела — каза той най-сетне.

Саймън се приближи, повдигнал леко вежди.

— Какво… уф!

Джейс беше пуснал меча си в ръцете му.