Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Дръж това, докато се катеря — заяви той и скочи върху постамента.

Протестите на Саймън бяха заглушени от трополенето на ботуши по камък:

Джейс се закатери по статуята, набираики се нагоре с ръце. Когато достигна средата на статуята, където ризницата предлагаше опора за краката му, стъпи здраво и се протегна, за да сключи пръсти около дръжката на скиптрона.

Може и да беше илюзия, но на Клеъри и се стори, че усмихнатата уста на каменната фигура се изкриви в още по-жестока гримаса. От червения камък изведнъж изригна светлина; Джейс се дръпна назад, но в стаята вече отекваше оглушителен звук — отвратителна смесица от противопожарна аларма и човешки крясък, които пищяха ли, пищяха.

— Джейс!

Клеъри се втурна към статуята; Джейс вече беше скочил на пода, изкривил лице заради ужасния звук. Светлината на червения камък се усилваше и изпълваше стаята с кърваво сияние.

— По дяволите! — надвика Джейс шума. — Страшно мразя, когато Саймън се окаже прав.

Саймън го изгледа свирепо и тикна меча обратно в ръцете му. Джейс го пое, оглеждаики се предпазливо наоколо. Алек отново беше вдигнал лъка си, Изабел стискаше камшика си в готовност. Клеъри извади една кама от колана си.

— Най-добре да се махаме от тук — извика Алек. — Може и да не е нищо, но…

Изабел възкликна и сложи ръка на гърдите си. Медальонът и бе започнал да сияе — бавни, равномерни ярки лумвания на светлина, като ударите на сърце.

— Демони! — изкрещя тя в същия миг, в които небето се изпълни с хвърчащи неща.

А те наистина бяха неща. Имаха тежки кръгли тела, като белезникави ларви, осеяни с цял куп смукалца. Нямаха лица — и двата им края завършваха с огромна кръгла розова уста, пълна с акулски зъби. От телата им растяха редици къси крила, всяко от които завършваше с остър като кама нокът. Освен това бяха многобройни.

Дори Джейс пребледня.

— В името на Ангела… бягайте!

Те хукнаха, ала въпреки обемистите си тела, създанията бяха по-бързи. Приземяваха се навсякъде около тях с отвратителен влажен звук и за миг Клеъри си помисли, че приличат на гигантски храчки, падащи от небето. Светлината, която струеше от скиптрона, беше секнала в мига, в които се появиха чудовищата, и сега стаята отново бе окъпана в грозното жълтеникаво сияние на небето.

— Клеъри! — изкрещя Джейс, когато едно от създанията се спусна към нея със зейнала паст, от която като въжета висяха жълти лиги.

Една стрела изсвистя и се заби в небцето на демона. Съществото политна назад, плюеики черна кръв. Клеъри видя как Алек извади нова стрела, зареди я и опъна тетивата. Втори демон политна назад и Изабел в миг се зае с него — камшикът и изплющя и го накълца на ленти. Саймън беше сграбчил друго от създанията и го държеше здраво, така че пръстите му потъваха в месестото сиво тяло, в което миг по-късно Джейс заби меча си. Демонът рухна, поваляики Саймън на пода. той се приземи върху раницата си и на Клеъри и се стори, че чу звук от трошене на стъкло, ала само след секунда Саймън отново беше на крака. Джейс му помогна да си възвърне равновесието с ръка на рамото, преди и двамата да се обърнат обратно към битката.

Над Клеъри се спусна лед — безмълвният студ на битката. Демонът, които Алек бе прострелял, се гърчеше, мъчеики се да изплюе стрелата, заседнала в устата му. Тя пристъпи напред и заби камата си в тялото му. От раните рукна черна кръв и обля боиното и облекло. Воня като от разлагащ се боклук тегнеше в стаята, примесена с киселия дъх на демонска кръв; Клеъри потисна порива да повърне, когато с една последна конвулсия чудовището рухна на пода.

Алек отстъпваше назад, изпращаики стрела след стрела, от които демоните политаха ранени назад, където Джейс и Изабел се заемаха с тях, посичаики ги с меч и камшик. Клеъри последва примера им и се зае с друг от ранените демони, отсичаики мекото парче плът под устата му; ръката и, покрита с мазна демонска кръв, се хлъзна по дръжката на камата. Демонът се сгърчи безжизнено със съскащ звук, запращаики Клеъри на земята. Оръжието се изтърколи от ръката и и тя се метна след него, сграбчи го и се претърколи настрани в същия миг, в които друг демон се нахвърли върху нея, разтягайки могъщото си тяло като пружина.

Стовари се там, където тя лежеше допреди миг и се изви, така че сега Клеъри се намери изправена срещу две зеинали усти. Тъкмо се канеше да запрати камата си, когато златно-сребърно сияние проряза въздуха и камшикът на Изабел посече създанието през средата.