Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Не! — изкрещя Джейс и вдигна оръжието си, огнена дъга на фона на небето.

Тя отскочи назад и за миг Джейс си помисли, че огънят от острието бе подпалило върха на одеждата и, защото пред очите му лумнаха пламъци. Усети как вените и мускулите в ръцете му сякаш пламват и се извиват, чу как писъкът на Магдалена стана гърлен и нечовешки. Залитна назад… И си даде сметка, че огънят струи от него, че се излива от ръцете и върховете на пръстите му на вълни, които бушуваха в пустинята, помитаики всичко пред него. Видя как Магдалена започна да се гърчи и се превърна в нещо ужасяващо, нещо отблъскващо с пипала, преди да стане на пепел с един последен писък. Видя как земята почернява и проблясва, докато той рухваше на колене, а серафимската кама се топеше в пламъците, които се надигнаха и го обградиха в кръг. Ще изгоря тук, помисли си Джейс, докато огънят бушуваше в равнината и скриваше небето.

Не се страхуваше.

Клеъри сънуваше пожар, огнена колона, която се носеше през пустошта, изпепеляваики всичко по пътя си — дървета, храсталаци, пищящи хора. Телата им почерняваха и ставаха на прах пред мощта на пламъците, а над всички тях бе надвиснала руна, рееща се като облак, руна с формата на две крила, съединени от една черта.

Писък проряза дима и сенките и изтръгна Клеъри от кошмара и. Тя отвори очи и пред себе си видя огън — ярък и горещ. Трескаво протегна ръка и сграбчи Хеосфорос. Стиснала здраво меча си, тя усети как пулсът и постепенно се успокоява. Огънят пред нея не бушуваше извън контрол. той гореше със спокоен пламък и пушекът му се издигаше към огромния покрив на пещерата. На светлината му Клеъри видя Саймън и Изабел; Изабел тъкмо се надигаше от скута на Саймън, примигвайки объркано.

— Какво…

Клеъри вече беше скочила на крака.

— Някои изпищя — каза тя. — Вие двамата останете тук… аз ще отида да видя какво се е случило.

— Не… не. — Изабел се изправи в същия миг, в които Алек нахълта в пещерата, поемайки си с усилие дъх.

— Джейс. Нещо стана… Клеъри, вземи си стилито и ела.

С тези думи той се обърна и отново потъна в тунела.

Клеъри втъкна Хеосфорос в колана си и се втурна след него. Прелетя през коридора като стрела, подхлъзваики се по неравните камъни, и изхвърча в нощта, стиснала стилито в ръка. Нощта гореше. Сиво скалисто плато се спускаше към пустиня и там, където камъните срещаха пясъка, бушуваше огън… огън, които се издигаше високо във въздуха, превръщаше небето в злато, изпепеляваше земята.

— Къде е Джейс? — надвика Клеъри пращенето на пламъците, обръщаики се към Алек.

Той се извърна от нея и погледна право към сърцето на огъня.

— Там. В пламъците. Видях ги да се изливат от него и да го поглъщат.

Клеъри почувства как сърцето и спира; залитна назад, далеч от Алек, сякаш я беше зашлевил, а после той протягаше ръка към нея и повтаряше:

— Клеъри. Той не е мъртъв. Ако беше мъртъв, щях да знам. Щях да знам…

Изабел и Саймън изхвърчаха от входа на пещерата зад тях и Клеъри видя как реагираха при гледката на небесния огън: очите на Изабел се разшириха, а Саймън отскочи ужасено назад — вампири и огън не беше добра комбинация дори когато вампирът беше дневен вампир. Изабел улови ръката му, сякаш за да го предпази; Клеъри я чуваше да вика, ала ревът на пламъците заглушаваше думите и. Клеъри усети пареща болка в ръката си и когато погледна надолу, осъзна, че бе започнала да рисува върху кожата си — инстинктът бе изместил съзнанието и. Пред очите и върху китката и се появи руна пир, за защита от огън — черна и ярка върху кожата и. Това бе силна руна — Клеъри усещаше могъществото й, струящо навън. Пое надолу по склона, но се обърна, доловила присъствието на Алек зад себе си.

— Недеи да идваш — извика и вдигна ръка, за да му покаже руната. — Не знам дали ще подеиства. Ти остани тук, защитаваи Саймън и Изи… небесният огън би трябвало да държи демоните настрани, но за всеки случай.

С тези думи тя се обърна и се втурна между скалите с лека стъпка, скъсяваики разстоянието между себе си и стихията, докато Алек стоеше на пътеката зад нея, стиснал юмруци до тялото си.

Отблизо огънят беше същинска стена от злато, която трептеше и се движеше, а в сърцето и блещукаха цветове: ослепително червено, оранжево, зелено. Клеъри не виждаше нищо друго освен пламъци; от горещината кожата запари, а очите и се насълзиха. Тя си пое дълбоко дъх, който обгори гърлото й, и прекрачи в огъня, той я обгърна като прегръдка. Светът стана червен, златен и оранжев и се разлюля пред очите и. Горещият вятър развя косата и и Клеъри не беше сигурна кое бяха огнените и кичури и кое — истинският огън. Пристъпи внимателно напред, залитаики, сякаш вървеше срещу силен вихър — усещаше как огнеотблъскващата руна тупти върху ръката и при всяка стъпка, докато вихрушката на пламъците се издигаше около нея.