Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Беше демон — отвърна Джейс след кратка пауза. — Приел формата на жена, която… на някои, когото нараних, когато бях под властта на Себастиан. Предизвикваше ме, докато не изгубих контрол над небесния огън. Клеъри ми помогна отново да го овладея.

— И това е всичко? И двамата сте добре? — Изабел не звучеше напълно убедена. — Мислех… когато видях какво става… реших, че е Себастиан. Че е дошъл за нас и ти си се опитал да го изгориш, но вместо това самият ти си пламнал…

— Това няма да се случи. — Джейс докосна нежно лицето на Изи. — Вече държа огъня под контрол. Знам как да го използвам и как да не го използвам. Как да го направлявам.

— Но как? — слиса се Алек.

Джейс се поколеба. Очите му се стрелнаха към Клеъри и като че ли потъмняха, сякаш пред тях се бяха спуснали капаци.

— Просто ще трябва да ми се доверявате.

— И това е всичко? — невярващо каза Саймън. — Просто трябва да ти имаме доверие?

— А нима нямате? — попита Джейс.

— Аз… — Саймън погледна Изабел, а тя — към брат си.

След миг Алек кимна.

— Имахме ти достатъчно доверие, за да дойдем тук — заяви той. — Ще ти вярваме до края.

— Макар че би било страхотно, ако ни кажеш какъв е планът… е, поне малко преди това — добави Изабел. — Преди края, имам предвид.

Алек повдигна вежди и тя сви невинно рамене.

— Съвсем малко преди това. Обичам да съм подготвена.

Очите на брат и срещнаха неините и тогава, леко дрезгаво, сякаш почти беше забравил как се прави, той се разсмя.

До Съвета:

Феите не са ваши съюзници. Те са ви врагове. Ненавиждат нефилимите и планират да ги предадат и унищожат. Помогнаха на Себастиан Моргенстърн да нападне и разруши Институтите. Не се доверявайте на Мелиорн, нито на когото и да било съветник от Двора. Кралицата на феите е ваш враг. Не се опитвайте да отговорите на това съобщение. Сега аз яздя заедно с Дивия лов и те ще ме убият, ако заподозрат, не съм ви казал каквото и да било.

Марк Блекторн

Джия Пенхалоу погледна над очилата си Ема и Джулиън, които стояха неспокоино пред писалището в библиотеката у дома и. През големия прозорец зад гърба и, Ема виждаше Аликанте да се разстила пред тях: къщите, спускащи се по възвишенията; каналите, които течаха към Залата на съглашението, хълмът Гард, възправящ се към небето. Джия отново сведе поглед към листа, които и бяха донесли. Беше сгънат с почти дяволска изобретателност в жълъда и им беше отнело цяла вечност, както и ловките пръсти на Тай, за да го извадят.

— Брат ви написа ли още нещо освен това? Лично съобщение до вас?

— Не — отвърна Джулиън и в нараненото напрежение на гласа му трябва да имаше нещо, което накара Джия да му повярва, защото тя не настоя повече.

— Нали си давате сметка какво означава това? Съветът няма да иска да повярва. Ще кажат, че е номер.

— Това е почеркът на Марк — настоя Джулиън. — А и начинът, по които го е подписал. — той посочи знака в долната част на листа: ясен отпечатък на тръни, направен с нещо, което приличаше на червено мастило. — Потопил е семеиния пръстен в кръв, за да го остави — обясни Джулиън с пламнало лице. — Веднъж ми показа как да се прави. Никои друг не би могъл да притежава семеиният пръстен на Блекторн, нито би знаел какво да стори с него.

Джия премести поглед от свитите юмруци на Джулиън към суровото изражение на Ема и кимна.

— А вие добре ли сте? — попита тя по-внимателно. — Знаете ли какво представлява Дивият лов?

Таи им беше изнесъл наи-обстойна лекция по темата, но сега, под съчувствения поглед на консула, на Ема и беше трудно да намери думи. Джулиън бе този, които отговори:

— Елфи ловци, които яздят по небето. Хората вярват, че ако ги последваш, ще те отведат в земята на мъртвите или в царството на феите.

— Предвожда ги Гуин ап Ниид — каза Джия. — той не служи никому; част е от една по-дива магия. Наричат го Събирача на мъртвите. Въпреки че е елф, той и ловците му нямат нищо общо със Съглашението. Нямат никакво споразумение с ловците на сенки и не признават нашата юрисдикция. Не се подчиняват на никакви закони. Никакви. Разбирате ли?

Те се взираха в нея с празни погледи. Джия въздъхна.

— Ако Гуин е превърнал брат ви в един от ловците си, може би ще е невъзможно…

— Казвате, че няма да можем да си го върнем? — довърши Ема и видя как нещо в очите на Джулиън сякаш се пръсна на парчета. От това и се прииска да прескочи бюрото и да започне да налага консула по главата с купчината папки пред нея, всяка — грижливо надписана с различно име.