Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Кои ще ни поведе? — изхленчи русокосият вампир. — Онзи, които убие предишния лидер, поема мантията на властта, но не можем да бъдем предвождани от върколак. — Той хвърли поглед на Мая. — Не се засягай.

— Не съм се засегнала — промърмори тя.

— Аз съм тази, която уби Мориин — каза Лили. — Мая беше оръдието, което използвах, ала планът беше мои, моята ръка го задвижи. Аз ще ви поведа. Освен ако някой не възразява.

Вампирите се спогледаха объркано. Мая изненадано и развеселено видя как Бат изпука шумно кокалчетата си в тишината.

Червените устни на Лили се извиха.

— Така си и мислех. — Тя направи крачка към Мая, избягваики изящно тюлената рокля и купчината пепел на пода — единственото, което бе останало от Морийн. — А сега защо не обсъдим този съюз?

— Не ви опекох пай — обяви Алек, когато Джейс и Клеъри се върнаха в просторното централно помещение на пещерата.

Лежеше по гръб върху едно навито одеяло, а главата му почиваше върху смачкано на топка яке. В огнището гореше огън и пламъците хвърляха издължени сенки по стените. Беше наизвадил провизии: хляб и шоколад, ядки и блокчета гранола, вода и понатъртени ябълки. Клеъри усети как стомахът и се свива и едва сега осъзна колко е гладна. До храната имаше три пластмасови бутилки — две с вода и една по-тъмна — с вино.

— Не опекох пай — повтори Алек и направи изразителен жест с ръка — по три причини. Първо, защото нямам продукти за пай. Второ, защото всъщност не умея да правя пай.

Той млъкна и зачака.

Джейс свали меча си и го опря на стената, след което попита предпазливо:

— И трето?

— Защото не съм ви шибана слугиня — заяви Алек, видимо доволен от себе си.

Клеъри не можа да сдържи усмивката си. Разкопча колана с оръжията си и внимателно го остави до стената; Джейс, които също разкопчаваше своя, извъртя очи.

— Знаеш, че виното е за антисептични цели. — Джейс се изтегна елегантно до Алек.

Клеъри се настани до него. Всеки мускул в тялото и протестираше — дори месеците на тренировки не я бяха подготвили за днешния изтощителен поход през изгарящия пясък.

— Във виното няма достатъчно алкохол, за да може да се използва за антисептични цели — отвърна Алек. — Освен това аз не съм пиян. Просто замислен.

— Аха. — Джейс взе ябълка, разряза я ловко на две и подаде едната половина на Клеъри. Тя отхапа и си спомни — първата им целувка беше имала вкус на ябълки.

— Е — каза тя, — за какво мислеше?

— Какво ли става вкъщи — отговори Алек. — Вероятно вече са забелязали, че ни няма. Гадно ми е за Ейлийн и Хелън. Ще ми се да ги бяхме предупредили.

— Но не ти е гадно за родителите ти? — попита Клеъри.

— Не — каза Алек след дълга пауза. — Те имаха възможност да постъпят правилно. — той се обърна на една страна и ги погледна. Очите му бяха много сини на светлината на огъня. — Винаги съм смятал, че да бъда ловец на сенки означава да одобрявам постъпките на Клеива. Мислех, че в противен случаи не бих бил лоялен. Намирах им извинения. Откраи време. Ала имам чувството, че винаги когато трябва да се бием, воюваме на два фронта. Бием се с врага, но също така и с Клеива. Аз… вече не знам какво трябва да изпитвам.

Джейс му се усмихна топло над огъня.

— Бунтар.

Алек направи физиономия и се надигна на лакти.

— Не ми се подиграваи — сопна се той толкова рязко, че Джейс придоби учуден вид.

Израженията на Джейс бяха неразгадаеми за повечето хора, ала Клеъри го познаваше достатъчно добре, за да долови болката, пробягала за миг по лицето му, както и тревогата, когато се наведе, за да отговори на Алек… в същия миг, в които Изабел и Саймън се втурнаха в пещерата. Изабел беше зачервена, но по-скоро сякаш беше тичала, а не защото се беше отдавала на горещи страсти. Горкият Саймън, помисли си Клеъри развеселено… чувство, което бързо се стопи при вида на лицата им.

— В края на източния коридор има врата — започна Изабел направо. — Като онази, през която влязохме, само че тази е счупена. Има и летящи демони. Не се приближават насам, но се виждат. Някои вероятно ще трябва да стой на стража просто за да сме сигурни.

— Аз ще го направя — заяви Алек и стана. — Така или иначе, няма да заспя.

— Нито пък аз — изправи се Джейс. — Освен това някои трябва да ти прави компания, той погледна Клеъри, която му се усмихна окуражително. Знаеше, че Джейс ненавижда, когато Алек му е сърдит. Не беше сигурна дали усеща дисхармонията през парабатаиската им връзка, или беше просто обикновена емпатия, или пък по малко и от двете.