Касандра Клеър - Град на небесен огън

Мая срещна погледа на Бат. той беше зяпнал. Тя си даде сметка, че беше пропуснала да му каже за увлечението на Мориин по Саймън. Трябваше да му обясни по-късно… ако изобщо имаше по-късно. Вампирите зад Мориин изглеждаха доста гладни.

— Поисках да се срещнем, за да сключим съюз. — Мая говореше много внимателно, сякаш се опитваше да не подплаши някакво животинче.

— Обичам съюзите. — Мориин скочи от купчината кутии. Отнякъде беше намерила огромна близалка, от онези с многоцветните спираловидни кръгове, и сега се зае да й свали опаковката. — Ако сключим съюз, можем да участваме в инвазията.

— Инвазията? — повдигна вежди Мая.

— Себастиан ще нахлуе в Идрис — обясни Мориин и пусна наилоновата опаковка на земята. — Ще се бие с тях и ще победи, а след това всички ние ще си поделим света и той ще ни даде колкото хора си поискаме да изядем… — Тя захапа близалката и направи физиономия. — Уф. Гадно. — Изплю захарното парче, но то вече беше успяло да оцвети устните й в червено и синьо.

— Разбирам — каза Мая. — В такъв случаи… абсолютно. Нека се обединим срещу ловците на сенки.

Усети как Бат настръхна до нея.

— Мая…

Без да му обръща внимание, тя пристъпи напред и протегна китката си.

— Кръвта заздравява един съюз. Така казват старите закони. Пии от кръвта ми, за да скрепим нашия пакт.

— Мая, недеи! — обади се Бат и тя му отправи поглед, за да го накара да замълчи.

— Така трябва да стане — заяви тя.

Широко усмихната, Мориин хвърли близалката на пода и тя се пръсна на парчета.

— О, колко забавно. Като кръвни сестри.

— Точно така. — Мая се стегна, когато по-малкото момиче улови ръката и. Тънките пръстчета на Мориин, студени и лепкави от захарта, се преплетоха с нейните. Чу се изщракване и вампирските зъби на Морийн се показаха. — Точно…

Мориин впи зъби в китката на Мая. Изобщо не се опитваше да е внимателна — болка прониза ръката на Мая и тя изохка. Вълците зад нея се раздвижиха неспокоино; чуваше тежкото дишане на Бат, мъчещ се отчаяно да не се нахвърли върху Морийн и да я отскубне.

Мориин преглътна, усмихваики се, без да вади зъби от китката на Мая. Кръвоносните съдове в ръката на Мая туптяха от болка; над главата на Мориин тя срещна погледа на Лили. Другата жена се усмихна студено.

Изведнъж Мориин се задави и се отдръпна, закрила устата си с ръка. Устните и бързо се подуваха, като на човек, получил алергична реакция към ужилване от пчела.

— Боли — каза тя, а после от краичетата на устата и тръгнаха пукнатини и плъзнаха по лицето й. Конвулсии разтърсиха тялото й.

— Мамо — прошепна тя с немощно гласче и след миг започна да се разпада: косата и стана на пепел, кожата и се обели, разкриваики костите отдолу. Мая отстъпи назад, с туптяща китка, а роклята на Мориин се свлече на земята — розова, лъскава… и празна.

— Мили… Какво стана? — попита Бат и улови Мая, която залитна.

Китката и вече беше започнала да зараства, ала тя се чувстваше някак замаяна. Вълците мърмореха около нея. Още по-тревожно бе това, че вампирите се бяха скупчили заедно и си шепнеха нещо, а бледите им лица преливаха от отровна омраза.

— Какво направи? — попита един от тях — русокосо момче — с пронизителен глас. Какво направи на нашия лидер?

Мая се взираше в Лили. Лицето на другото момиче беше хладно и безизразно. За първи път Мая почувства как в гърдите й се надига паника. Лили…

— Светена вода — отвърна Лили. — Във вените и. Инжектира си я по-рано, за да отрови Морийн.

Устните на русокосия вампир се повдигнаха, оголваики издължилите се кучешки зъби.

Предателството си има последствия — заяви той. — Върколаците…

— Престани — прекъсна го Лили. — Направи го, защото аз й казах.

Мая изпусна дъха си, почти учудена от връхлетялото я облекчение. Лили оглеждаше другите вампири, които я бяха зяпнали объркано.

— Себастиан Моргенстърн е наш враг, тъи както е враг на всички долноземци — заяви тя. — Унищожи ли ловците на сенки, ще се заеме с нас. Армията му от тъмни воини ще убие Рафаел, а после ще се разправи с всички Деца на нощта. Мориин никога нямаше да го разбере.

Мая тръсна ръка и се върна при глутницата.

— С Лили се уговорихме така — обясни тя. — Нямаше друг начин. Съюзът между нас — това беше истина. Шансът ни е сега, когато воиските на Себастиан са наи-малоброини, а ловците на сенки все още са могъщи; сега е моментът, когато можем да направим нещо. Сега е моментът да отмъстим за онези, които загинаха в Претор Лупус.