Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Значи, смяташ, че ловецът на сенки у мен… пропъжда твореца? — попита Клеъри. — Ала майка ми рисуваше… искам да кажа, рисува.

Тя преглътна болката от това, че дори за миг беше помислила за Джослин в минало време.

— Валънтаин каза, че това е дарът, които Небето дало на мунданите — артистичност и умението да творят. Че това ги правело достойни да бъдат закриляни. Не знам дали в думите му има някаква истина — добави Джейс. — Но ако у хората наистина се крие искра, то твоята гори по-ярко от всяка друга, която съм виждал. Ти можеш да се биеш и да рисуваш. И ще го правиш.

Клеъри импулсивно се наведе и го целуна. Устните му бяха хладни; имаха вкус на сладка вода и на Джейс и тя щеше да се отдаде още по-силно на целувката, ако между тях не бе преминало остро парване, като статично електричество. Клеъри приседна назад, устните й щипеха.

— Ау! — каза печално. Джейс имаше дълбоко нещастен вид; тя протегна ръка и докосна влажната му коса. — По-рано, при вратата. Видях от ръцете ти да излизат искри. Небесният огън…

— Тук не мога да го контролирам, неи както правех у дома. В този свят има нещо, което сякаш го тегли по-близо до повърхността. — Джейс сведе очи към ръцете си, чието сияние постепенно отслабваше. — Мисля, че и двамата трябва да внимаваме. Това място ще ни повлияе по-силно, отколкото на останалите. По-висока концентрация на ангелска кръв.

— Значи, ще внимаваме. Ти можеш да го контролираш. Спомни си упражненията, които правехте с Джордан…

— Джордан е мъртъв — сковано каза Джейс и стана, отупваики пясъка от дрехите си. След това подаде ръка на Клеъри, за да и помогне да се изправи. — Хаиде. Да се връщаме при Алек, преди да е решил, че Изабел и Саймън правят секс някъде из пещерите, и да откачи.

— Нали ти е ясно, че според останалите в момента с теб правим секс — каза Саймън. — Сигурно се побъркват.

— Хмпф — отвърна Изабел. Светлината на руническия и камък отскачаше от покритите с руни каменни стени. — Сякаш бихме правили секс в пещери, обградени от цели орди демони. Това е реалността, Саймън, не болното ти въображение.

— Държа да отбележа, че имаше време в живота ми, когато мисълта, че един ден ще правя секс, ми се струваше по-вероятна от тази, да бъда обграден от демонски орди. — той се провря покраи купчина камъни. Мястото му напомняше за пещерите Луреи във Вирджиния, които беше посетил заедно с майкаси и Ребека, докато беше в средното училище. С вампирското си зрение виждаше слюдата, проблясваща в скалите; не му трябваше магическа светлина, за да намира пътя си, но предполагаше, че Изабел има нужда от нея, затова не каза нищо.

Изабел промърмори нещо; не беше сигурен какво, но имаше чувството, че далеч не е ласкателно.

— Изи — каза той. — Има ли причина да си ми толкова ядосана?

Следващите и думи се изляха в задъхан порои, които прозвуча като "нетрябвашестук". Дори с острия си вампирски слух, Саймън не разбра нищо.

— Какво?

Тя се обърна рязко към него.

— Не трябваше да си тук! — Гласът и отекна в тунела, отскачаики от каменните стени. — Оставихме те в Ню Йорк, за да си в безопасност…

— Не искам да съм в безопасност. Искам да бъда с теб.

— Искаш да бъдеш с Клеъри.

Саймън се закова на място. Сега и двамата бяха спрели и се гледаха през тунела; Изабел беше сложила ръце на хълбоците си.

— За това ли било всичко? Клеъри?

Изабел мълчеше.

— Не обичам Клеъри по този начин — каза Саймън. — Тя беше първата ми любов, първото ми увлечение. Ала това, което изпитвам към теб, е съвършено различно… — той вдигна ръка, когато я видя да поклаща глава. — Ако искаш от мен да избирам между теб и наи-добрата ми приятелка, тогава — да, няма да избирам. Защото никои, които ме обича, не би ме принудил да направя един толкова безсмислен избор. Би било същото, като да поискам от теб да избереш мен или Алек. Дразни ли ме, когато виждам Джейс и Клеъри заедно? Ни наи-малко. По техния си невероятно странен начин те страшно си подхождат. Мястото им е един до друг. Моето място не е до Клеъри, не и по този начин. Мястото ми е до теб.

— Наистина ли го мислиш? — Изабел беше пламнала; бузите й горяха.

Той кимна.

— Ела тук — каза тя и Саймън я остави да го притегли към себе си, докато телата им не се докоснаха; коравата стена зад гърба и караше Изабел да се притиска плътно в него. той усети как ръката и се пъхва под тениската му и топлите и пръсти плъзват нежно по гръбнака му. Дъхът и развълнува косата му, развълнува се и тялото му само от това, че бе така близо до нея.