Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Ала това не може да продължи още дълго — рече Мая. — Долноземците ще научат.

— О, ще научат, вярно е. — Малкълм изглеждаше така, сякаш наистина се мъчи да е сериозен. — Но нали знаеш колко са потаини ловците на сенки. Всички знаят за Себастиан Моргенстърн и за тъмните нефилими, естествено, но нападенията над Институтите изобщо не са се разчули.

— Магьосниците от Спираловидния лабиринт работят над лек за ефекта на Пъкления бокал, ала дори те не си дават сметка колко спешна е ситуацията, нито какво се случва в Идрис — обясни Катарина. — Боя се, че ловците на сенки сами ще се заличат от лицето на земята с тяхната потаиност. — Катарина изглеждаше още по-синя отпреди; цветът й като че ли се променяше с настроението й.

— Тогава защо идвате при нас? — попита Мая.

— Защото Себастиан вече ви отправи съобщението чрез нападението над Претор Лупус — отвърна Катарина. — Освен това знаем, че си близка с ловците на сенки… децата на инквизитора и самата сестра на Себастиан например. Знаеш за случващото се колкото и ние, ако не и повече.

— Не знам чак толкова — призна Мая. — Заради магическите бариери около Идрис размяната на съобщения никак не е лесна.

— Ние можем да направим нещо по този въпрос — каза Катарина. — Нали, Малкълм?

— Хм? — Малкълм обикаляше безцелно из участъка, като спираше ту тук, ту там, за да зяпне неща, които за Мая бяха съвсем прозаични (стълбищен парапет, пукната плочка на стената, стъкло на прозореца), сякаш му разкриваха някакви тайни. Глутницата го наблюдаваше объркано.

Катарина въздъхна.

— Не му обръщаи внимание — прошепна тя на Мая. — Доста е могъщ, но в началото на миналия век му се е случило нещо и оттогава не е съвсем наред. Не е опасен.

— Да помогнем? Разбира се, че можем да помогнем. — Малкълм се обърна, за да ги погледне. — Трябва да изпратите съобщение? Винаги може да използвате пощенски котенца.

— Искаш да кажеш гълъби — поправи го Бат. — Пощенски гълъби.

Малкълм поклати глава.

— Пощенски котенца. Толкова са сладки. Никои не може да го отрече. Ще ви оправят и проблема с мишките.

— Нямаме проблем с мишките — заяви Мая. — Имаме проблем с един мегаломан. — Тя погледна към Катарина. — Себастиан е решен да посее раздор между долноземците и ловците на сенки. Отвличането на представителите, нападението над Претор Лупус. Няма да спре дотук. Много скоро всички долноземци ще научат какво става. Въпросът е на чия страна ще застанат?

— Безстрашно ще застанем наравно с вас! — оповести Малкълм, но се сви под мрачния поглед на Катарина. — Е, безстрашно ще застанем близо до вас. Или поне не много далеч.

Мая го изгледа мрачно.

— С други думи — никакви гаранции?

Малкълм сви рамене.

— Магьосниците са независими. И е трудно да се добереш до тях. Като котки, но с по-малко опашки. Е, има известна доза опашки. Самият аз нямам…

— Малкълм — каза Катарина.

— Много е просто — заяви Мая. — Или нефилимите ще победят, или Себастиан. И стори ли го, ще се заеме с нас. С всички долноземци. Единственото, което Себастиан иска, е да превърне земята в пустиня от пепел и кости. Никои от нас няма да оцелее.

Малкълм придоби леко разтревожен вид, макар и далеч не толкова, колкото би трябвало, помисли си Мая. От него се излъчваше невинна, детинска жизнерадост; не притежаваше и следа от мъдрата пакостливост на Магнус. Тя се зачуди на колко ли е години.

— Не мисля, че бихме могли да проникнем в Идрис, за да се бием заедно с тях, както направихме преди — продължи Мая. — Но можем да се опитаме да извадим истината наяве. Да се обърнем към долноземците, преди Себастиан да го е направил. той ще се опита да ги привлече на своя страна — трябва да ги накараме да разберат какво би означавало да се съюзят с него.

— Унищожението на този свят — каза Бат.

— В много градове има върховни магьосници — отвърна Катарина. — Те сигурно ще обмислят проблема. Ала както Малкълм каза, ние сме саможиви. Малко е вероятно елфите да говорят с когото и да било от нас; те никога не го правят…

— А кои го е грижа как ще постъпят вампирите? — изплющя гласът на Леила. — Те, така или иначе, се обръщат срещу своите.

— Не — отговори Мая след миг. — Не, те могат да бъдат лоялни. Трябва да се срещнем с тях. Краино време е лидерите на нкшоркската глутница и нкшоркския вампирски клан да се съюзят.

През стаята премина слисан шепот. Върколаци и вампири не преговаряха, освен ако не бяха събрани от по-мощна външна сила, като Клейва.