Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Е, предполагам, че бих могъл да остана тук.

Джейс се ухили и му подхвърли едно стили.

— Запали огън — каза той. — Изпечи паи или нещо такова. От лов на демони страшно се огладнява.

Алек заби стилито в пясъка на огнището и започна да рисува руната за огън, като в същото време си мърмореше как на Джейс нямало да му хареса, ако една сутрин се събуди и види, че цялата му глава е обръсната. Джейс отправи широка усмивка на Клеъри. Под демонската кръв и неговата собствена, тя беше бледо подобие на обичаината му пакостлива усмивка, ала все пак беше по-добре от нищо. Клеъри извади Хеосфорос. Саймън и Изабел вече бяха изчезнали във вътрешността на източния тунел; двамата с Джейс се обърнаха към другия, които се спускаше плавно надолу. Докато се отдалечаваха, Клеъри чу как Алек извика след тях:

— И веждите ти!

Джейс се изкиска сухо.

Мая не беше сигурна какво си беше представяла, че я очаква като глава на глутницата, но определено не беше това.

Беше се настанила на голямото бюро в лобито на участъка, а Бат седеше на въртящия се стол зад нея и търпеливо и обясняваше различните страни на управлението на глутницата: как се свързваха с останалите членове на Претор Лупус в Англия, как си разменяха съобщения с Идрис и дори как се оправяха с поръчките в ресторанта "Нефритения вълк". И двамата вдигнаха глави, когато вратата се отвори рязко и в стаята влезе синьокожа магьосница в униформа на медицинска сестра, следвана от висок мъж в дълго черно палто.

— Катарина Лос — представи я Бат. — Мая Робъртс, новият лидер на глутницата ни…

Катарина му махна, за да замълчи. Тя беше много синя, почти сапфирено, и имаше лъскава бяла коса, вдигната на кок. По медицинската и униформа имаше камиончета.

— Това е Малкълм Феид. — Тя посочи високия мъж зад себе си. — Върховен магьосник на Лос Анджелис.

Малкълм Феид кимна. Имаше ъгловати черти, коса с цвят на хартия и лилави очи. Наистина лилави, с цвят, които не можеше да имат очите на никои човек. Беше привлекателен, помисли си Мая, ако си падаш по този тип.

— Магнус Беин е изчезнал! — обяви той, сякаш беше заглавието на книжка с картинки.

— Както и Люк — мрачно добави Катарина.

— Изчезнали? — повтори Мая. — Какво искате да кажете с това, че са изчезнали?

— Е, не точно изчезнали. Отвлечени — обясни Малкълм и Мая изпусна химикалката, която държеше. — Кои знае къде би могли да са? — Звучеше така, сякаш всичко това беше страшно вълнуващо и той беше нещастен, че не играе по-голяма роля в него.

— Себастиан Моргенстърн ли е отговорен? — обърна се Мая към Катарина.

— Себастиан е пленил всички представители на долноземците. Мелиорн, Магнус, Рафаел и Люк. Както и Джослин. Казва, че няма да ги освободи, освен ако Клейвът не се съгласи да му предаде Клеъри и Джейс.

— А ако откажат? — попита Лейла.

Драматичната поява на Катарина беше накарала останалите от глутницата да наизлязат — те влизаха в стаята един по един, спускаха се по стълбището и се скупчваха край бюрото по типичния за върколаците начин.

— Себастиан ще убие представителите — отвърна Мая. — Нали?

— Клеивът несъмнено си дава сметка, че ако допуснат да го направи, долноземците ще въстанат — каза Бат. — Би било равносилно на това, да заявят, че животът на четирима долноземци струва по-малко от безопасността на двама ловци на сенки.

Не просто двама ловци на сенки, помисли си Мая. Джейс беше различен и язвителен, а Клеъри може и да беше резервирана в началото, но те се бяха били за нея и заедно с нея; спасили бяха живота й, а тя — техните.

— Да му предадем Джейс и Клеъри, би означавало да ги убием — каза тя. — При това — без никаква истинска гаранция, че ще си получим Люк обратно. Себастиан лъже.

Очите на Катарина припламнаха.

— Ако Клеивът не се опита да направи поне някакво усилие да върне Магнус и останалите, ще изгубят не само долноземците в Съвета. Ще изгубят Съглашението.

Мая помълча за миг; ясно усещаше, че всички са приковали погледи в нея. Останалите вълци чакаха да видят реакцията й. Реакцията на своя лидер.

Тя изпъна рамене.

— Какво казват магьосниците? Какво правят? Ами елфите и Децата на нощта?

— Повечето от долноземците не знаят — отвърна Малкълм. — Така се случи, че аз имам информатор. Споделих информацията с Катарина заради Магнус. Реших, че тя трябва да научи. Искам да кажа, такива неща не стават всеки ден. Отвличания! Откупи! Любов, разделена от трагедия!

— Замълчи, Малкълм — каза Катарина. — Ето защо никои не те взема на сериозно. — Тя се обърна към Мая. — Виж, повечето от долноземците, естествено, знаят, че ловците на сенки си събраха нещата и се изнесоха в Идрис. Не знаят обаче защо. Чакат новини от своите представители. Новини, които, разбира се, не са дошли.