Касандра Клеър - Град на небесен огън

Очите му грееха, зелени като пролетна трева.

Очите му винаги са били зелени — каза гласът в главата и. — Хората често се дивят колко много си приличате — ти, той и майка ви. Името му е Джонатан и той е твой брат; винаги те е закрилял.

— Клеъри — повтори той, — няма да повярваш…

— Джонатан! — звънна тънко гласче и когато се обърна, Клеъри с удивление видя малко момиченце да се втурва през тревата.

Червената му коса, със същия цвят като тази на Клеъри, се развяваше зад гърба му като знаме. Беше босоного и носеше зелена дантелена рокля, която бе така раздрана по ръба и маншетите, че приличаше на нарязана маруля. Трябва да беше четири-петгодишно, с изпоцапано прелестно личице. Когато стигна до Джонатан, протегна ръчички и той се наведе, вдигайки я високо във въздуха.

Момиченцето изписка от удоволствие, когато Джонатан я задържа над главата си.

— Ау, ау… престани, демонско дете такова — каза той, когато момиченцето задърпа косата му. — Вал, казах да престанеш, или ще те обърна надолу с главата. Сериозно ти говоря.

— Вал? — повтори Клеъри.

Но разбира се, името й е Валентина — каза тихият глас в главата и. — Валънтайн Моргенстърн беше велик герой от войната; загина в битка с Ходж Старкуедър, но не и преди да спаси Бокала на смъртните, а заедно с него — и Клейва. Когато Люк се ожени за майка ти, те почетоха паметта му с името на дъщеря си.

— Клеъри, накараи го да ме пусне, накараи го… ауууу! — писна Вал, когато Джонатан я обърна надолу с главата и я залюля във въздуха. После се заля от смях, когато той я остави на тревата. Сините и очи, които имаха съвсем същия цвят като тези на Люк, се вдигнаха към Клеъри. — Хубава рокля — заяви тя делово.

— Благодаря ти — отвърна Клеъри, все така като в мъгла, и погледна към Джонатан, които се усмихваше широко на малката си сестричка. — Това на лицето ти пръст ли е?

Джонатан вдигна ръка и докосна бузата си.

— Шоколад. Никога няма да познаеш какво правеше Вал. Беше напъхала и двете си юмручета в сватбената торта. Ще трябва да я пооправя някак. — той присви очи срещу Клеъри. — Океи, маи не трябваше да го споменавам. Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.

— Добре съм — каза Клеъри, подръпвайки нервно един кичур.

Джонатан вдигна ръце в престорено отбранителен жест.

— Виж, ще и направя операция. Изобщо няма да си личи, че някои е изял половината рози. — Лицето му придоби замислено изражение. — Бих могъл да изям и другата половина, така че да изравня нещата.

— Аха! — обади се Вал, която седеше на тревата в краката му и скубеше глухарчета, а вятърът разнасяше белите им пухчета.

— Освен това — добави Джонатан, — не ми е приятно да повдигам този въпрос, но може би няма да е лошо да си сложиш обувки, преди сватбата да е започнала.

Клеъри сведе поглед надолу. той имаше право — беше боса. Боса и облечена в бледозлатиста рокля. Ръбът се увиваше около глезените и като оцветен от залеза облак.

— Аз… Каква сватба?

Зелените очи на брат й се разшириха.

— Твоята сватба? Нали се сещаш, за Джейс Херондеил? Горе-долу толкова висок, рус, всички момичета са влююююбени в него… — Джонатан млъкна, без да довърши. — Да не си размислила? Това ли е? — той се приведе заговорнически към нея. — Защото, ако е така, веднага те извеждам тайно във Франция. И на никого няма да кажа къде си отишла. Дори да забиват бамбукови клечки под ноктите ми.

— Не съм… — започна Клеъри. — Бамбукови клечки?

Той сви красноречиво рамене.

— За единствената ми сестра, ако не се брои съществото, което в момента ми седи на крака? — Вал изписка. — Да, ще го направя. Дори ако това означава, че няма да видя Изабел Лайтууд в рокля с голи рамене.

— Изабел? Харесваш Изабел? — Клеъри имаше чувството, че бяга маратон и не може да си поеме дъх.

Джонатан присви очи.

— Това проблем ли е? Да не е престъпница, издирвана от закона? — Лицето му придоби замислено изражение. — Всъщност това би било доста секси.

— Океи, не ми трябва да знам какво според теб е секси — автоматично каза Клеъри. — Гадост.

Джонатан се ухили — безгрижната, щастлива усмивка на някои, които никога не е имал за какво да се тревожи, освен за хубави момичета и дали една от по-малките му сестри е изяла сватбената торта на другата. Някъде в подсъзнанието си Клеъри зърна черни очи и белези от удари с камшик, ала не знаеше защо. Той е твой брат. Той е твой брат и винаги се е грижил за теб.

— Аха — заяви той. — Сякаш аз не бях принуден да изтърпя години на "Оооо, Джейс е толкова сладък. Мислиш ли, че ме хареееесва?".