Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Какво има? — попита Изабел.

— Очите му. — Джейс вдигна магическата си светлина и тя огря лицето на Марк. Той отново се намръщи, но остави Джейс да го огледа изпитателно.

Очите му бяха големи, с дълги ресници, също като на Хелън. За разлика от неините обаче, неговите бяха с различен цвят. Едното имаше синия цвят на семейство Блекторн, цвета на вода. Другото беше златно, и в него се вихреха сенки — по-тъмно копие на очите на Джейс.

Джейс преглътна мъчително.

— Дивият лов. Сега ти си един от тях.

Погледът му продължаваше да обхожда момчето, сякаш то бе книга, която можеше да прочете.

— Протегни ръце — каза Джейс най-сетне и Марк се подчини.

Джейс ги улови и ги обърна, оголваики китките му. Клеъри усети как гърлото и се свива. Марк беше само по тениска и голите му ръце бяха покрити с кървави белези от бичуване. Клеъри си помисли как го бе докоснала по рамото, а той се беше дръпнал. Един господ знаеше какви други рани се криеха под дрехите му.

— Кога се случи това?

Марк прибра ръцете си, които трепереха.

— Мелиорн го направи. Когато ме отведоха със себе си. Каза, че ще престане, ако ям и пия от тяхната храна, така че аз го сторих. Не мислех, че има някакво значение, след като семейството ми е мъртво. Вярвах, че елфите не могат да лъжат.

— Мелиорн може — мрачно отвърна Алек. — Или поне можеше.

— Кога се случи всичко това? — попита Изабел. — Та елфите те отвлякоха преди по-малко от седмица…

Марк поклати глава.

— При тях съм от много време. Но не знам точно колко.

— Времето тече по различен начин в земята на елфите — обясни Алек. — Понякога по-бързо, понякога по-бавно.

Марк продължи:

— Гуин ми каза, че принадлежа на Лова и че не мога да си тръгна, освен ако те не ми позволят да го сторя. Вярно ли е това?

— Да — отвърна Джейс.

Марк се облегна безсилно на стената и обърна глава към Клеъри.

— Ти си ги видяла. Видяла си братята и сестрите ми. И Ема?

— Те са добре, всичките, Ема също — увери го Клеъри. Зачуди се дали това помогна. Марк се беше заклел да остане сред елфите, защото вярваше, че цялото му семеиство е мъртво, и обетът си оставаше в сила, въпреки че се основаваше на лъжа. Дали беше по-добре да мислиш, че си изгубил всичко, и да започнеш наново? Или пък беше по-лесно да знаеш, че хората, които обичаш, са живи, макар че никога вече няма да ги видиш?

Клеъри си помисли за майкаси, някъде в света от другата страна на тунела. По-добре да знаеш, че са живи, реши тя. По-добре бе майкаи и Люк да са живи и невредими и тя никога вече да не ги види, отколкото да са мъртви.

— Хелън не може да се грижи за тях. Не и сама. — В гласа на Марк се долавяше леко отчаяние. — А и Джулс, той е твърде малък. Не може да се грижи за Таи; не знае от какво се нуждае. Не знае как да говори с него… — той си пое разтърсващо дъх. — Трябва да ми позволите да дойда с вас.

— Знаеш, че не можеш — каза Джейс, макар да не бе в състояние да го погледне в очите; вместо това се взираше в земята. — Врекъл си се във вярност на Дивия лов, станал си един от тях.

— Вземете ме със себе си — повтори Марк. Лицето му имаше поразеното, недоумяващо изражение на някои, които е бил смъртно ранен, но все още не си дава сметка колко сериозно е пострадал. — Не искам да бъда един от тях. Искам да бъда със семейството си…

— Ние отиваме в Ада — каза Клеъри. — Не бихме могли да те вземем със себе си, дори ако можеше да напуснеш царството на елфите…

— А ти не можеш — допълни Алек. — Опиташ ли да си тръгнеш, ще умреш.

— Предпочитам да умра — заяви Марк и Джейс вдигна рязко глава. Очите му бяха ярко златни, едва ли не прекалено ярко, сякаш огънят в него се изливаше през тях.

— Взели са те колкото заради елфическата, толкова и заради нефилимската кръв във вените ти. Искат да накажат ловците на сенки — заяви той; погледът му беше напрегнат. — Покажи им от какво тесто са замесени ловците на сенки, покажи им, че не се боиш. Можеш да се справиш.

На трепкащата магическа светлина, Марк погледна към Джейс. Сълзи бяха оставили дири по изпоцапаното му лице, ала очите му бяха сухи.

— Не знам какво да правя. Какво да правя?

— Намери начин да предупредиш ловците на сенки — каза Джейс. — Клеъри е права — ние отиваме в Ада. Може би никога няма да се завърнем. Някои трябва да каже на нефилимите, че елфите не са техни съюзници.

— Ловците на сенки ще ме заловят, ако се опитам да изпратя съобщение. — Очите на момчето припламнаха. — Ще ме убият.

— Не и ако си бърз и находчив — отвърна Джейс. — Можеш да го направиш. Сигурен съм, че можеш.