Касандра Клеър - Град на небесен огън

Бат се изправи, олюляваики се, ала беше очевидно, че губи кръв. Тя се стичаше по гърдите му, така че дънките му бяха подгизнали около кръста, ръцете му бяха мокри от нея. той замахна с нокти; Руфъс се обърна, поемаики удара с рамото си, върху което се очертаха четири повърхностни драскотини. Ръмжеики, той сграбчи китката на Бат и я изви. Отекна силен звук от трошене на кост и Бат се отдръпна, поемайки си рязко дъх.

Руфъс се хвърли в атака. Бат беше повален на земята под тежестта му, а главата му се удари силно в корена на едно дърво. Бат се отпусна безчувствено.

Останалите вълци все така думкаха по земята с крака. Някои от тях ридаеха открито, ала никои не понечи да пристъпи напред, когато Руфъс седна върху Бат; едната му ръка го притискаше в тревата, другата се вдигна високо, така че остриетата, с които завършваха пръстите му, проблеснаха. Руфъс замахна, за да нанесе смъртоносен удар…

— Спри! — Гласът на Мая отекна в парка. Другите вълци вдигнаха изумено очи. Руфъс се ухили.

— Здравей, момиченце.

Мая не помръдваше. Стоеше в средата на кръга. Незнаино как бе успяла да си пробие път покраи обръча от вълци, без те да я забележат. Носеше панталони от рипсено кадифе и дънково яке, косата и беше опъната назад. Изражението и беше сурово, почти празно.

— Искам да отправя предизвикателство — заяви тя.

— Мая — обади се Леила. — Знаеш какъв е законът! "Когато се биеш с вълк от глутницата, трябва да се биеш с него сам и отделен от другите, да не би те да се намесят в схватката и глутницата да оредее от война." Не може да прекъсваш двубоя.

— Руфъс е на път да нанесе решителния удар — безстрастно отвърна Мая. — Наистина ли смяташ, че трябва да изчакам тези пет минути, преди да отправя предизвикателството си? Ще го сторя, ако Руфъс твърде много го е страх да се бие с мен, докато Бат все още диша…

Руфъс се надигна от безчувственото тяло на Бат с рев и занастъпва към Мая. Гласът на Лейла се издигна ужасено:

— Мая, махни се оттам! Потече ли веднъж кръв, битката не може да бъде прекратена…

Руфъс се нахвърли върху Мая. Ноктите му разкъсаха ръба на якето и. Мая приклекна и се претърколи, а после се изправи на колене, извадила нокти. Сърцето и се блъскаше в гърдите, изпращаики вълни от ледено-гореща кръв по вените и. Усещаше болката от раната на рамото си. Първа кръв.

Върколаците отново започнаха да тропат с крак по земята, ала този път не го правеха мълчаливо. Сред редиците им се чуваше шепот и рязко поемане на дъх. Мая правеше всичко по силите си, за да го блокира, да не му обръща внимание. Видя как Руфъс направи крачка към нея. Беше сянка, очертана от лунна светлина, и в този миг тя видя не само него, но и Себастиан, възправил се над нея на плажа, студен принц, изваян от лед и кръв.

"Гаджето ти е мъртво."

Ръката и се сви в юмрук върху земята. В мига, в които Руфъс се нахвърли отгоре и, протегнал острите си като бръснач нокти, Мая се изправи и запрати шепа пръст и трева в лицето му, той се олюля, заслепен и давещ се. Мая пристъпи напред и стовари ботуша си върху крака му; почувства как дребните костици се натрошиха, чу как той изпищя. И в този миг, когато вниманието му беше отвлечено, тя заби нокти в очите му.

От гърлото му се изтръгна писък, но бързо заглъхна. той политна назад и рухна върху тревата с тъп грохот като падащо дърво. Мая сведе поглед към ръката си. Беше покрита с кръв и лепкаво стъклено тяло*.

*Желеобразно вещество, което изпълва очната ябълка. — Бел. прев.

Тя се отпусна на колене и повърна в тревата. Ноктите и се прибраха и тя започна да бърше ръката си в пръстта, отново и отново, а стомахът и продължаваше да се бунтува. Усети нечия ръка на гърба си и когато вдигна очи, видя, че Леила се е надвесила над нея.

— Мая — меко каза тя, ала гласът и беше удавен от глутницата, която скандираше името на новия си лидер: "Мая, Мая, Мая".

Очите на Леила бяха мрачни и тревожни. Мая се изправи на крака, избърса уста в ръкава на якето си и побърза да отиде при Бат. Коленичи до него и сложи ръка на бузата му.

— Бат? - той отвори очи с усилие. По устата му имаше кръв, но дишането му беше равномерно. Мая предположи, че вече бе започнал да се възстановява от ударите на Руфъс.

— Не знаех, че се биеш нечестно — поусмихна се той.

Мая си помисли за Себастиан и проблясващата му усмивка, и телата по брега. Помисли си за онова, което и беше казала Лили. Помисли си за ловците на сенки зад техните магически бариери и за уязвимостта на Съглашението и Съвета. Ще бъде нечестна война, помисли си тя, ала не това изрече на глас.