Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Трябва да бъда — заяви Клеъри. — Трябва. Трябва да се държа и да не рухна. Заради мама и Люк.

Изабел издаде неясен мил звук. Клеъри усети, че стилито на другото момиче се плъзга по опакото на ръката и и че кръвта и започва да тече по-бавно. Все още не усещаше никаква болка. Имаше единствено мрак, които се прокрадваше в периферията на зрението и и заплашваше да я обгърне, колчем помислеше за родителите си. Струваше и се, че се дави, че пляска с крака във водите на собственото си съзнание, за да остане нащрек и да не потъне.

Внезапно Изабел ахна и отскочи назад.

— Какво има? — попита Клеъри.

— Видях лице. На прозореца…

Клеъри сграбчи Хеосфорос и тръгна към прозореца, следвана плътно от Изабел. Сребърно-златният камшик на Изабел се разви в ръката и и се стрелна напред. Връхчето му се обви около дръжката на прозореца и го отвори. Разнесе се писък и малка, неясна фигурка полетя напред, приземяваики се на четири крака върху килима. Изабел прибра камшика си и зяпна, а по лицето и се изписа непривично за нея изумление. Сянката на пода се надигна, откриваики дребничка фигурка, облечена в черно, бледо личице и дълга руса коса, която бе започнала да излиза от хлабавата плитка, на която беше вързана.

— Ема ? — каза Клеъри.

Югозападната част на "Лонг Медоу" в Проспект Парк беше съвсем пуста през нощта. Луната, наполовина пълна, огряваше далечния изглед на бруклинските къщи от червеникавокафяв камък, които се издигаха отвъд пределите на парка, голите дървета и мястото, очистено от глутницата върху сухата зимна трева.

Беше кръг с диаметър около двайсет стъпки, плътно обграден от върколаци. Цялата нкшоркска глутница беше тук — триисет или четириисет вълци, млади и стари.

Леила, вързала тъмната си коса на опашка, пристъпи в центъра на кръга и плесна с ръце за внимание.

— Членове на глутницата — заяви тя. — Отправено беше предизвикателство. Руфъс Хеистингс предизвика Бартолъмю Веласкес за старшинство и водачество на нкшоркската глутница. — Из тълпата пробяга шепот и Леила повиши глас. — Става въпрос за временно водачество в отсъствието на Люк Гароуеи. За момента няма да се обсъжда замяната на Люк. — Тя сключи ръце зад гърба си. — Моля, пристъпете напред Бартолъмю и Руфъс.

Бат прекрачи в кръга и миг по късно Руфъс стори същото. И двамата бяха облечени съвсем не като за сезона — с дънки, тениски и ботуши; въпреки студения въздух, ръцете им бяха голи.

— Правилата на предизвикателството са следните — продължи Леила. — Вълк ще се бие с вълк без други оръжия, освен зъби и нокти. Тъи като става въпрос за предизвикателство за лидерство, битката ще бъде до смърт, не до първа кръв. Този, които остане жив, ще бъде водач на глутницата и всички останали вълци ще му се закълнат във вярност. Разбрахте ли?

Бат кимна. Изглеждаше напрегнат; челюстта му беше стисната. Руфъс се хилеше широко, а ръцете му се поклащаха край тялото.

— Знаем как се прави, хлапе! — махна той нехайно при думите на Лейла.

Устните й се свиха в тънка черта.

— Тогава може да започвате — обяви тя, макар че, докато отиваше да се присъедини към останалите, прошепна "Успех, Бат", уж под носа си, но достатъчно силно, та всички да я чуят.

На Руфъс очевидно не му пукаше. Все още се хилеше широко и в мига, в които Лейла излезе от очертанията на кръга, се хвърли напред.

Бат отскочи настрани. Руфъс беше едър и тежък; Бат беше по-лек и мъничко по-бърз. Завъртя се, разминаваики се на косъм със зъбите на Руфъс, и му нанесе ъперкът, от които главата на другия вълк политна назад. той начаса се възползва от взетото надмощие и посипа върху противника си серия от удари, които го накараха да се олюлее. Гърлено ръмжене се надигна дълбоко в гърдите на Руфъс, когато краката му зариха в земята.

Ръцете му висяха краи тялото му, пръстите му бяха свити в юмруци. Бат стовари пестник в рамото му в същия миг, в които Руфъс се обърна и замахна с лявата си ръка. Ноктите му бяха напълно извадени, огромни и проблясващи на лунната светлина. Ясно бе, че незнаино как ги беше наострил. Всеки от тях беше като бръснач; те се плъзнаха по гърдите на Бат, разкъсваики ризата и раздираики кожата му. По ребрата му избиха алени петна.

— Първа кръв — извика Леила и вълците започнаха да тропат бавно: всички до един вдигаха левия си крак и го стоварваха върху земята така, че тя ехтеше като барабан от общия им ритъм.

Руфъс отново се ухили и пристъпи към Бат; Бат замахна и юмрукът му, стоварил се в челюстта на другия вълк, изкара кръв върху устата му. Руфъс извърна глава, изплю я върху тревата… и продължи да настъпва. Бат направи крачка назад; той също беше извадил ноктите си, очите му бяха станали безизразни и жълти. Изръмжа и вдигна крак, за да го изрита; Руфъс го улови и го извъртя, запращаики Бат на земята. След това се хвърли към него, но Бат вече се беше претърколил встрани и Руфъс се приземи приклекнал.