Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Ема — каза той възможно най-мило. — Как влезе през прозореца?

— Покатерих се по покривите. — Тя посочи през прозореца. — Не беше много трудно. Таванските прозорци почти винаги са на спални, така се спуснах до първия и… той се оказа на Клеъри. — Тя сви рамене, сякаш това, което беше сторила, не беше нито рисковано, нито впечатляващо.

— Всъщност беше моят — уточни Изабел, която я гледаше така, сякаш пред себе си имаше някакъв особено интересен екземпляр. Тя приседна на сандъка до леглото на Алек и протегна дългите си крака. — Клеъри живее при Люк.

Ема придоби объркан вид.

— Не знам къде е това. А и всички говорят, че до един сте били тук. Ето защо дойдох.

Алек сведе поглед към Ема с полугальовния, полуразтревожен поглед на много по-голям брат.

— Не се страхувай… — започна той.

— Не се страхувам — сопна се Ема. — Дойдох, защото се нуждая от помощ.

Джейс усети как ъгълчетата на устата му неволно се повдигат.

— Помощ за какво? — попита той.

— Разпознах онзи мъж днес. Онзи, които заплаши консула. той доиде заедно със Себастиан, за да нападне Института. — Тя преглътна. — Онова място, в което каза, че ще горим, Едом…

— Просто друга дума за "ад" — обясни Алек. — Не е истинско място, така че няма защо да се тревожиш…

— Тя не се тревожи, Алек — прекъсна го Клеъри. — Просто слушай.

— То е истинско място — продължи Ема. — Когато нападнаха Института, аз ги чух. Чух как една от тях каза, че биха могли да отведат Марк в Едом и да го принесат в жертва. А когато избягахме през Портала, я чух да крещи след нас, че ще горим в Едом, че не можем да избягаме. — Гласът и изневери. — Начинът, по които говореха за Едом… знам, че е истинско място, или поне е истинско за тях.

— Едом — спомни си Клеъри. — Валънтаин наричаше Лилит нещо подобно; наричаше я "милейди от Едом".

Очите на Алек срещнаха тези на Джейс. Алек кимна и се измъкна от стаята. Джейс усети как напрежението в раменете му отслабва съвсем мъничко; насред целия хаос бе хубаво да имаш парабатаи, които знае какво си мислиш, без да се налага да го изречеш на глас.

— Казала ли си за това на някой друг?

Ема се поколеба и поклати глава.

— Защо? — попита Саймън, които до този миг беше мълчал. Ема го погледна и примига; тя бе едва на дванаисет години, помисли си Джейс, и досега надали бе виждала отблизо някой долноземец. — Защо не си казала на Клейва?

— Защото им нямам доверие — отвърна Ема с тънко гласче. — Ала имам доверие на вас.

Клеъри преглътна мъчително.

— Ема…

— Когато доидохме тук, Клеивът разпита всички ни, особено Джулс, и използваха Меча на смъртните, за да са сигурни, че не лъжем. От него боли, ала тях не ги беше грижа. Използваха го върху Таи и Ливи. Използваха го върху Дру. — Ема звучеше дълбоко възмутена. — Вероятно щяха да го използват и върху Тави, ако той можеше да говори. А от него боли. От Меча на смъртните боли.

— Знам — тихичко каза Клеъри.

— Настанихме се у семеиство Пенхалоу — продължи Ема. — Заради Еилиин и Хелън и защото Клеивът иска да държи и нас под око. Заради онова, което видяхме. Бях на долния етаж, когато се върнаха от погребението, и ги чух да говорят, така че… така че се скрих. Бяха цяла група, не само Патрик и Джия, ами ръководителите на още куп други Институти. Говореха за онова, което трябва да сторят, как трябва да постъпи Клеивът, дали да предадат Джейс и Клеъри на Себастиан, сякаш изборът е техен. Сякаш те решават. Но аз си помислих, че вие трябва да решите. Някои от тях казаха, че нямало значение дали искате да отидете, или не…

Саймън беше скочил на крака.

— Но Джейс и Клеъри предложиха да отидат, на практика се молеха да отидат…

— Щяхме да им кажем истината. — Ема отметна разрошената си коса от лицето. Очите и бяха огромни, кафяви, със златни и кехлибарени пръски. — Не беше нужно да използват Меча на смъртните върху нас; ние и така щяхме да кажем истината на Съвета, ала въпреки това го използваха. Накараха Джулс да го държи, докато… докато изгори ръцете му. — Гласът и потрепери. — Затова си помислих, че трябва да знаете какво си говореха. Не искат да научите, че изборът не е ваш, защото знаят, че Клеъри може да отваря Портали. Знаят, че тя може да се махне от тук, а избяга ли, според тях няма да имат с какво да се пазарят със Себастиан.

Вратата се отвори и Алек се появи, носеики книга, подвързана в кафява кожа. Държеше я така, че заглавието и да не се вижда, ала очите му срещнаха тези на Джейс и той кимна едва забележимо, а после погледна към Ема. Сърцето на Джейс заби учестено — Алек беше открил нещо. Нещо, което не му се нравеше, ако се съдеше по мрачното му изражение, и все пак беше открил нещо.