Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Членовете на Клейва, които си подслушала — попита Джейс Ема, донякъде и за да и отвлече вниманието, докато Алек сядаше на леглото, скриваики книгата зад себе си, споменаха ли кога ще вземат решение?

Ема поклати глава.

— Когато си тръгнах, все още спореха. Изпълзях през прозореца на наи-горния етаж. Джулс ми каза да не го правя, защото ще се пребия, но аз знаех, че няма да падна. Страшно ме бива в катеренето — добави тя с нотка на гордост в гласа. — А той прекалено много се притеснява.

— Хубаво е да имаш хора, които се тревожат за теб — подхвърли Алек. — Означава, че ги е грижа. Така знаеш, че са добри приятели.

Ема премести любопитен поглед от Алек към Джейс.

— Ти тревожиш ли се за него? — попита тя Алек и от гърлото му се откъсна кратък, изненадан смях.

— Непрекъснато — заяви той. — Джейс като нищо можеше да се убие, докато си обуваше панталоните тази сутрин. Да си негов парабатаи, е работа на пълен работен ден.

— Ще ми се и аз да имах парабатаи — каза Ема. — То е, като някои да ти е семеиство, но защото го иска, а не защото е принуден. — Тя се изчерви, внезапно смутена. — Както и да е, не мисля, че някои би трябвало да бъде наказан, задето е спасил хора.

— Затова ли ни имаш доверие? — попита Клеъри, трогната. — Мислиш, че спасяваме хора?

Ема подритна килима с върха на ботуша си. След това вдигна очи.

— Знаех за теб — каза тя на Джейс и пак се изчерви. — Имам предвид, всички знаят за теб. Че си бил син на Валънтаин, а после вече не си бил и си станал Джонатан Херондеил. И не мисля, че това е означавало кои знае какво за повечето хора (повечето те наричат Джейс Лайтууд), но за баща ми то означаваше. Чух го да казва на мама как си мислел, че от рода Херондеил не бил останал никои, че всички били мъртви, ала ти си бил последният от тях и той гласувал на заседанието на Съвета Клеивът да продължи да те търси, защото, каза той, "родът Карстерс е длъжник на Херондейл".

— Защо? — попита Алек. — За какво са им задължени?

— Не знам — отвърна Ема. — Ала доидох, защото татко би искал да го сторя, дори да е опасно.

Джейс се изсмя приглушено.

— Защо ли си мисля, че не те е грижа дали нещо е опасно? — той приклекна така, че очите им да са на едно ниво. — Можеш ли да ни кажеш още нещо? Нещо, което си ги чула да си говорят?

Ема поклати глава.

— Не знаят къде е Себастиан. Не знаят за Едом… споменах го, докато държах Меча на смъртните, но според мен го помислиха просто за друга дума, означаваща "ад". Изобщо не ме попитаха дали смятам, че е истинско място, и аз не казах нищо.

— Благодаря ти, че го каза на нас. То ще ни помогне. Много ще ни помогне. А сега трябва да си вървиш — добави той, възможно наи-меко. — Преди да са забелязали, че те няма. Ала от сега нататък родът Херондеил ще е задължен на Карстерс. Окей? Не го забравяй.

Джейс се изправи, а Ема се обърна към Клеъри, която кимна и я отведе до прозореца, където Джейс седеше допреди малко. Клеъри се наведе и прегърна по-малкото момиче, а после се протегна и свали резето на прозореца. Ема се покатери през него с пъргавината на маимунка. Изтегли се нагоре, докато от нея останаха да се виждат единствено поклащащите и се ботуши, а миг по-късно изчезнаха и те.

Джейс чу как нещо изтрополи над главите им, докато тя притичваше по керемидите, а после се възцари тишина.

— Тя ми харесва — заяви наи-сетне Изабел. — Малко ми напомня за Джейс, когато беше малък и упорит, и се държеше все едно е безсмъртен.

— Две от тези неща и до днес не са се променили — отбеляза Клеъри и като затвори прозореца, се настани на мястото за сядане. — Предполагам, че големият въпрос е да съобщим ли на Джия или когото и да било от Съвета какво научихме от Ема?

— Зависи — отвърна Джейс. — Джия трябва да се подчинява на онова, което иска Клеивът. Сама ни го каза. Ако решат, че искат да ни хвърлят в клетка, докато Себастиан доиде да ни прибере… е, с това се изпарява всяко надмощие, което тази информация би могла да ни даде.

— Значи, зависи от това, дали информацията е полезна, или не — каза Саймън.

— Точно така — потвърди Джейс. — Алек, какво откри?

Алек извади книгата иззад гърба си. Беше енциклопедия на демоните, от онези, които присъстваха във всяка нефилимска библиотека.

— Мислех си, че Едом може да е името на едно от демонските царства…

— Е, всички предполагат, че Себастиан може би се намира в друго измерение, след като не е възможно да бъде проследен — каза Изабел. — Само че демонските измерения… те са милиони и хората не могат просто да отидат там.