Касандра Клеър - Град на небесен огън

Изабел извади парче мъх от косата си и се намръщи.

— Къде точно се намираме?

— Целта ми беше пред тронната зала — обясни Клеъри. — Били сме тук. Просто винаги изглежда различно.

Джейс вече беше поел по главния коридор. Дори и без руната за тишина, той се движеше безшумно като котка по мекия мъх. Останалите го последваха, Клеъри — с ръка върху дръжката на меча си. Мъничко се учудваше колко бързо беше свикнала на кръста и да виси оръжие; ако посегнеше към Хеосфорос и не го откриеше там, помисли си тя, щеше да изпадне в паника.

— Оттук — прошепна Джейс и им даде знак да пазят тишина.

Намираха се под свод, от другата страна на които, скрито от една завеса, имаше по-голямо помещение. Последния път, когато Клеъри беше тук, завесата бе направена от живи пеперуди и се поклащаше от борбата им да се освободят.

Днес бяха бодили, като онези, които обграждаха замъка на Спящата красавица, преплетени един в друг така, че образуваха полюшващ се лист. Клеъри виждаше само откъслечни проблясъци от стаята отвъд — бели и сребърни светлинки — ала и петимата съвсем ясно чуваха звука от смеещи се гласове, които се разнасяха из коридорите наоколо.

Магическият прах не действаше върху елфите, така че нямаше как да се скрият. Джейс беше нащрек; цялото му тяло беше напрегнато. той вдигна предпазливо камата си и разтвори завесата възможно наи-безшумно. Те се приведоха напред и зяпнаха.

Стаята от другата страна приличаше на зимна приказка, каквато Клеъри рядко бе виждала, освен при някое от посещенията им във фермата на Люк. Стените бяха от бял кристал; от бял кристал, набразден от жилки сребро, беше и диванът, върху които се бе изтегнала кралицата. Подът беше затрупан със сняг, а от тавана се спускаха ледени висулки, всяка от тях — обвита с въжета от златно-сребърни тръни. Из стаята бяха пръснати бели рози — разпилени пред дивана на кралицата, вплетени в червената и коса като корона. Роклята и също беше в бяло и сребърно, прозирна като лед; тялото и се виждаше през нея, макар и неясно. Лед и рози, и кралицата. Ефектът беше заслепяващ. Тя лежеше върху дивана, отметнала глава назад и говореше с елфически рицар в тежки тъмнокафяви доспехи с цвета на дънер. Едното му око беше черно, другото — бледосиньо, почти бяло. За миг Клеъри си помисли, че под мишницата си той стиска главата на елен, но когато се вгледа по-внимателно, осъзна, че е шлем, украсен с еленски рога.

— Как върви Дивият лов, Гуин? — тъкмо питаше кралицата. — Събирачите на мъртвите? Предполагам, че сте имали богат урожаи краи Цитаделата онази нощ. Чух, че виковете на нефилимите разкъсвали небесата, докато те умирали.

Клеъри почувства как ловците на сенки краи нея настръхнаха. Спомни си как лежи до Джейс на дъното на една лодка във Венеция и гледа как Дивият лов преминава над главите им; вихрушка от крясъци и боини викове, коне, чиито копита искряха с алена светлина, мечове, полетели в небето.

— Така ми казаха, милеиди. — Гласът на Гуин беше толкова дрезгав, че едва се разбираше. Звучеше като дращене на нож върху дървесна кора. — Дивият лов идва, когато гарваните на боиното поле грачат за кръв — ние събираме ездачите си измежду умиращите. Ала нас ни нямаше при Елмазената цитадела. Военните игри на нефилимите и тъмните воини не са за нас. Елфите не си пасват добре с демони и ангели.

— Разочароваш ме, Гуин — нацупи се кралицата. — Това са времена на могъщество за феите; печелим, издигаме се, покоряваме света. Мястото ни е върху шахматната дъска на властта също толкова, колкото и на нефилимите. Надявах се да получа съвета ти.

— Простете, милеиди — каза Гуин. — Шахматът е твърде деликатна игра за нас. Не мога да ви посъветвам.

— Ала аз ти поднесох такъв дар — продължи да се цупи кралицата. — Момчето Блекторн. Нефилимска и елфическа кръв в едно — това е рядкост. той ще язди в редиците ви и демоните ще се боят от вас. Подарък от мен и Себастиан. Себастиан. Каза го с лекота, фамилиарно. В гласа и имаше привързаност, ако би могло да се каже, че кралицата на феите е способна да се привърже към някого. Клеъри чуваше дишането на Джейс до себе си — рязко и ускорено; останалите също бяха настръхнали, паника се разля по лицата им, когато си дадоха сметка какво означават думите на кралицата.

Клеъри почувства как Хеосфорос изстива в ръката и. Път, отвеждащ в демонските царства, който минава през земите на феите. Земята, зейнала под краката на Себастиан. Себастиан, който се хвали, че има съюзници.