Касандра Клеър - Град на небесен огън

Кралицата и Себастиан, подарили плененото нефилимско дете. Заедно.

— Демоните и така се боят от мен, прекрасна лейди — заяви Гуин с усмивка.

"Прекрасна моя." Кръвта във вените на Клеъри беше ледена река, устремила се към сърцето и. Погледна надолу и видя как Саймън слага успокояващо ръка върху тази на Изабел; Изабел беше пребледняла и изглеждаше така, сякаш и се повдига, също като Алек и Джейс. Саймън преглътна. Златният му пръстен проблесна и на Клеъри й се стори, че чува гласа на Себастиан:

"Наистина ли мислеше, че би те оставила да сложиш ръка на нещо, което ти позволява да приказваш с приятелчетата си, без тя да те чува? Откакто ти го отнех, съм разговарял с нея и тя е разговаряла с мен… била си истинска глупачка, за да и повярваш, малка сестричке. Тя обича да е на страната на победителите, кралицата на феите. А това е нашата страна, Клеъри. Нашата."

— Значи, ми дължиш услуга, Гуин, в замяна на момчето — каза кралицата. — Знам, че Дивият лов се подчинява на свои собствени закони, но държа да присъстваш на следващата битка.

Гуин се намръщи.

— Не съм сигурен, че едно момче си струва толкова обременяващо обещание. Както казах, Ловът няма желание да се намесва в работата на нефилимите.

— Не е нужно да се биете. — Гласът на кралицата беше като коприна. — Искам единствено помощта ви за телата, когато тя свърши. А тела ще има. Нефилимите ще заплатят за своите престъпления, Гуин. Всички трябва да си платят.

Преди Гуин да успее да отговори, от тъмния тунел зад трона на кралицата излезе друга фигура. Беше Мелиорн в белите си доспехи; черната му коса беше прибрана в плитка, която падаше на гърба му. Ботушите му бяха изцапани с нещо, което приличаше на черен катран. При вида на Гуин той се намръщи.

— Един Ловец никога не носи добри новини.

— Кротко, Мелиорн — каза кралицата. — С Гуин просто обсъждаме малка размяна на услуги.

Мелиорн наклони глава.

— Нося новини, милейди, но бих искал да говорим насаме.

Кралицата се обърна към Гуин.

— Споразумяхме ли се?

Гуин се поколеба, а после кимна отсечено и с един неприязнен поглед към Мелиорн потъна в тунела, по който бе дошъл елфическият рицар.

Кралицата се плъзна надолу върху дивана си; бледите и пръсти се открояваха като мрамор върху роклята й.

— Е, добре, Мелиорн. За какво искаше да говорим? Новини за долноземските пленници?

"Долноземските пленници." Алек си пое рязко дъх зад Клеъри и тя видя как Мелиорн завъртя глава. Очите му се присвиха.

— Ако не греша, милеиди — каза той, посягаики към оръжието на кръста си, — имаме гости.

Джейс вече сваляше ръка надолу, прошепвайки:

— Габриел.

Серафимската кама лумна и Изабел скочи на крака; камшикът и се стрелна напред и проряза завесата от тръни, така че тя се свлече на земята, потраквайки.

Джейс се втурна покраи тръните и влетя в стаята, а Габриел грееше в ръката му. Клеъри извади меча си.

Те нахлуха в стаята, заставаики в полукръг зад Джейс: Алек с лък, в чиято тетива вече имаше стрела; Изабел, размотала камшика си, които проблясваше; Клеъри с меч в ръка; и Саймън… Саймън нямаше по-добро оръжие от самия себе си, ала въпреки това стоеше и се усмихваше на Мелиорн, а зъбите му проблясваха.

Кралицата си пое рязко дъх и се изправи, покриваики тялото си. Клеъри за първи път я виждаше смутена.

— Как смеете да влизате в двореца ми неканени? Това е наи-страшно престъпление, престъпване на законите на Завета…

— Как смееш да говориш за законите на Завета! — изкрещя Джейс, а серафимската кама гореше в ръката му. Клеъри си помисли, че Джонатан Ловеца на сенки трябва да беше изглеждал по същия начин преди много векове, когато бе отблъснал демоните и бе спасил един нищо неподозиращ свят от гибел. — Ти, която си убивала, лъгала и отвлякла представителите на долноземците от Съвета. Съюзила си се със силите на злото и ще си платиш за това.

— Кралицата на феите не плаща — заяви тя.

— Всички си плащат — каза Джейс и ето че стоеше на дивана, надвесен над кралицата, а връхчето на оръжието му бе опряно в гърлото и. Тя опита да се отдръпне, ала беше прикована на място. — Как го направи? — попита Джейс. — Мелиорн се закле, че си на страната на нефилимите. Елфите не могат да лъжат. Затова Съветът ти повярва…

— Мелиорн е елф само наполовина. Може да лъже. — Кралицата хвърли развеселен поглед на Изабел, която изглеждаше шокирана. Само кралицата на феите можеше да изглежда развеселена, когато в гърлото и беше опряно острие, помисли си Клеъри. — Понякога наи-простичкият отговор е верният отговор, ловецо на сенки.