Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Е, добре — каза Клеъри. — Но дори да си единственият източник на небесен огън, то не означава, че трябва да го направиш сам.

— Тя е права — съгласи се Алек. — Знаем, че небесният огън може да нарани Себастиан. Ала не знаем дали е единственото, което може да го нарани.

— И определено не означава, че ти се единственият, които може да избие Помрачените, с които Себастиан се е заобиколил — добави Клеъри. — Нито пък, че можеш да си проправиш път през Двора на феите сам, а след това и през някакво безнадеждно демонско царство, където трябва да намериш Себастиан…

— Не можем да го проследим, защото не сме в едно и също измерение. — Джейс вдигна ръка, така че гривната на Себастиан около китката му проблесна. — Озова ли се веднъж в неговия свят, ще мога да го открия. И преди съм го правил…

— Ние ще можем да го открием — поправи го Клеъри. — Джейс, не става дума само да го намерим. Това е нещо огромно, по-голямо от всичко, което сме правили. Целта не е Себастиан да бъде убит; целта са пленниците. Това е спасителна операция. Не само нашият живот зависи от нея, а и техният. — Гласът й се прекърши.

Джейс беше престанал да кръстосва стаята и сега местеше поглед между приятелите си почти умолително.

— Просто не искам да ви се случи нещо.

— Е, и ние не искаме да ни се случи нещо — съгласи се Саймън. — Но помисли малко. Какво ще стане, ако ти отидеш, а ние останем? Себастиан иска Клеъри повече, отколкото иска теб, и може да я открие тук, в Аликанте. Нищо не го спира да се появи, освен едно обещание, че ще изчака два дни, а колко струват неговите обещания? Може да доиде за всеки от нас, по всяко време. Вече го доказа с представителите на долноземците. Тук сме лесна мишена за него. По-добре да отидем там, където не ни очаква, нито ни търси.

— Няма да си стоя тук, в Аликанте, докато Магнус е в опасност. — Гласът на Алек беше учудващо студен, зрял. — Тръгнеш ли сам, значи, не зачиташ нито мен, нито парабатаиския ни обет; не ме зачиташ като ловец на сенки, както не зачиташ факта, че тази битка е и моя.

Джейс изглеждаше потресен.

— Алек, никога не бих проявил незачитане към обета ни. Ти си един от наи добрите ловци на сенки, които познавам…

— И именно заради това идваме с теб — заяви Изабел. — Нуждаеш се от нас. Нуждаеш се от мен и Алек, за да се подкрепяме, както сме го правили винаги. Нуждаеш се от могъществото на Клеъри с руните и от вампирската сила на Саймън. Тази битка не е само твоя. Ако ни уважаваш като ловци на сенки и като свои приятели — всички нас — значи, идваме с теб. Съвсем просто е.

— Знам — меко каза Джейс. — Знам, че се нуждая от вас.

Клеъри срещна погледа му и гласът на Изабел отново отекна в главата и: "нуждаеш се от могъществото на Клеъри с руните"; тя изведнъж си спомни как го бе видяла за първи път, с Алек и Изабел от двете си страни, и как си бе помислила, че изглежда опасен.

И през ум не и беше минало, че и тя е като него… че и тя е опасна.

— Благодаря. — Джейс се прокашля. — Е, добре. Всички да си сложат боино облекло и да си съберат нещата. Вземете каквото може да ни потрябва за път по суша — вода, каквато храна намерите, резервни стилита, одеяла. А ти — обърна се той към

Саймън, — ти може и да не се нуждаеш от храна, но ако имаш бутилирана кръв, вземи я. Може и да не намерим нищо, което да… ядеш, докато сме там.

— Е, нали вие четиримата ще сте там — подхвърли Саймън, ала се усмихна лекичко и Клеъри знаеше, че е, защото Джейс го беше включил към останалите, без изобщо да се замисли.

Наи-сетне Джейс бе приел, че където отиваха те, там отиваше и Саймън, независимо дали беше ловец на сенки, или не.

— Много добре — каза Алек. — Да се срещнем тук след десет минути. Клеъри, приготви се да отвориш Портал. Джейс?

— Да?

— Гледай да имаш стратегия за деиствията ни, когато се озовем в Двора на феите. Защото ще имаме нужда от такава.

Вихрушката в Портала и се стори почти като облекчение. Клеъри премина последна през сияещата врата и се остави студеният мрак да я погълне, като вода, повличаща я към дълбините си, отнемаща въздуха от дробовете и, караики я да забрави всичко, освен шума и пропадането.

Свърши прекалено бързо. Порталът я освободи от хватката си и тя падна, затиснала неудобно раницата си с тяло, върху пръстения под на един тунел. Пое си дъх и се претърколи, изправяики се с помощта на един дълъг корен, които висеше над нея. Наоколо Алек, Изабел, Джейс и Саймън също ставаха на крака и се отупваха. Онова, върху което бяха паднали, даде си сметка Клеъри, не беше пръст, а килим от мъх. Мъх имаше и по гладките кафяви стени на тунела, само че той грееше с фосфоресцираща светлина. Малки проблясващи цветя, като електрически маргаритки, растяха сред мъха — миниатюрни бели звездици сред зеленината. Виещи се корени висяха от тавана и Клеъри се зачуди какво ли расте над главите им. Наи-различни по-малки тунели тръгваха във всички посоки от главния, някои от тях — прекалено тесни, за да пропуснат човек.