Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Нима? - Кристина свали ръце от лицето си. - Какво стана?

- Не знам. - Ема въздъхна и посегна към стилито си, деликатния инструмент, изработен от адамас, с който ловците на сенки рисуваха защитни руни върху телата си. Нейното стили имаше дръжка, изваяна от демонска кост, и й беше подарък от Джейс Херондейл, първото момче, по което Ема се беше увлякла в живота си. Повечето ловци на сенки изхабяваха стилитата си толкова често, колкото мунданите - моливите, но това беше много специално за Ема и тя го пазеше така, както пазеше меча си. - Винаги така става. Всичко беше наред, а после се събудих една сутрин и установих, че ми се повдига само от гласа му. - Тя погледна виновно Кристина. - Опитах се. Изчаках няколко седмици! Надявах се, че нещата ще се оправят. Но те не се оправиха.

Кристина я потупа по ръката.

- Знам, cuata 2. Просто не те бива много с...

- Тактичността? - подсказа й Ема.

Кристина говореше английски без почти никакъв акцент и Ема често забравяше, че това не е родният й език. От друга страна, Кристина говореше още седем езика в допълнение към родния си испански. Ема говореше английски и мъничко испански, гръцки и латински, четеше на три демонски езика и можеше да ругае на още пет.

- Възнамерявах да кажа „с връзките" - продължи Кристина. Тъмнокафявите й очи блещукаха. - Тук съм само от два месеца, а ти вече забрави за три срещи с Камерън, пропусна рождения му ден, а сега скъса с него само защото нощта се влачи.

- Винаги иска да играем видео игри - каза Ема. - Ненавиждам видео игри.

- Никой не е съвършен, Ема.

- Ала някои хора са съвършени един за друг. Не мислиш ли, че е така?

По лицето на Кристина пробяга странно изражение и се стопи толкова бързо, че Ема не бе сигурна дали не си го беше въобразила. Такива моменти напомняха на Ема, че колкото и близка да чувстваше Кристина, тя не я познаваше... не и така, както познаваше Джулс, по начина, по който познаваш някого, с когото си споделял всеки миг от живота си от съвсем малък. Каквото и да се беше случило на Кристина в Мексико, каквото и да я бе накарало да избяга в Лос Анджелис, далеч от приятели - тя никога не бе споделила с Ема.

- Е - заяви Кристина, - поне прояви достатъчно благоразумие да ме доведеш със себе си за морална подкрепа в този тежък момент.

Ема я смушка със стилито си.

- Не бях планирала да скъсам с Камерън. Дойдохме тук, той се обади, лицето му се появи на телефона... е, всъщност се появи една лама, защото нямам негова снимка, така че използвах лама... и тя така ме ядоса, че просто не можах да се сдържа.

- Гаден момент да си лама.

- Има ли изобщо добър момент за това?

Ема завъртя стилито в ръката си и се зае да нарисува руна за сигурна стъпка върху ръката си. Гордееше се с умението си да пази равновесие без помощта на никакви руни, но когато беше покачена на покрива, май бе най-добре да се застрахова допълнително.

Помисли си за Джулиън, далеч от там, в Англия, и сърцето й се сви. Страшно щеше да е доволен, че тя е толкова предпазлива. Би подхвърлил нещо забавно, пълно с обич и самоирония. Толкова много й липсваше, ала вероятно така ставаше, когато сте парабатаи, когато ви свързва не само приятелство, но и магия.

Липсваше й цялото семейство Блекторн. Беше израснала заедно с Джулиън и неговите братя и сестри, живееше заедно с тях от дванайсетгодишна... откакто бе изгубила родителите си, а Джулиън, чиято майка бе починала по-рано, бе изгубил баща си. От единствено дете Ема изведнъж бе станала част от голямо, шумно, любящо семейство. Не всичко в този преход беше лесно, ала тя обожаваше всички от семейство Блекторн - от срамежливата Друзила до Тибе-рий, който страшно обичаше детективските истории. Бяха заминали в началото на лятото, за да погостуват на пралеля си в Съсекс - семейство Блекторн беше от английски произход. Марджъри, обяснил й бе Джулиън, наближаваше стоте и всеки миг можеше да почине - просто трябваше да я посетят. Беше тяхно морално задължение.

И така, те бяха отпътували, всички до един, с изключение на чичо им, който оглавяваше Института. Резултатът за Ема беше истински шок. Шумният допреди малко Институт изведнъж бе утихнал. А най-ужасното бе, че когато Джулиън го нямаше, тя усещаше отсъствието му като постоянна тревога, тъпа болка в гърдите й.

Да излиза с Камерън, определено не беше помогнало, но затова пък пристигането на Кристина бе помогнало невъобразимо. Сред ловците на сенки бе често срещана практика, след като навършат осемнайсет години, да посещават Институти в други страни и да опознават различни обичаи. Кристина беше дошла в Лос Анджелис от град Мексико, в което нямаше нищо необичайно, само че тя от самото начало изглеждаше като човек, който бяга от нещо. От своя страна Ема бягаше от самотата. Ето как, в опита си да избягат, двете се бяха сблъскали и бяха станали най-добри приятелки по-бързо, отколкото Ема вярваше, че е възможно.