Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Това бе нещо, което Ема много харесваше у нея, от мига, в който се бяха запознали - Кристина никога не я притискаше, нито я притесняваше.

Погледна я с благодарност, докато Кристина се облягаше назад, приключила с работата си. Руната за виждане надалеч проблясваше ясно върху ръката на Ема.

- Не познавам друг, който да рисува толкова хубави руни, освен Джулиън. Ала той е художник...

- Джулиън, Джулиън, Джулиън - повтори Кристина закачливо. - Джулиън е художник, Джулиън е гений, Джулиън ще знае как да поправи това, Джулиън може да построи онова. Знаеш ли, през последните седмици чух толкова много прекрасни неща за Джулиън, че започвам да се притеснявам да не се влюбя в него в мига, в който се срещнем.

Ема избърса изцапаните си длани в крачолите си. Чувстваше се неспокойна, напрегната, превъзбудена. Готова за битка, каквато нямаше да има, каза си тя. Нищо чудно, че й се искаше да изскочи от кожата си.

- Не мисля, че е твоят тип. Но разбира се, той е моят парабатай, така че не съм обективна.

Кристина й върна стилито.

- Винаги съм искала да имам парабатай. - В гласа й се долавяше копнеж. - Някой, който се е заклел да те пази и винаги да бъде до теб. Най-добър приятел завинаги, до края на живота ти.

„Най-добър приятел завинаги, до края на живота ти." Когато родителите на Ема загинаха, тя се бе борила, за да остане със семейство Блекторн. Отчасти защото бе изгубила всичко, с което беше свикнала, и не можеше да понесе мисълта да започне отначало, и отчасти защото искаше да остане в Лос Анджелис и да разследва смъртта на родителите си.

Би могло да се окаже неловко; би могло да се почувства не на място сред тях - единствената Карстерс в цяла къща с членове на семейство Блекторн. Ала то не се бе случило. Заради Джулс. Парабатаите бяха повече от приятели, повече от семейство; връзката между тях бе неописуемо здрава по начин, който всички ловци на сенки уважаваха и признаваха така, както уважаваха връзката между съпрузи.

Никой не би разделил двама парабатай, никой не би посмял дори да опита - парабатаите бяха по-силни заедно. Биеха се заедно така, сякаш можеха да прочетат мислите на другия. Една-едничка руна, дадена ти от твоя парабатай, бе по-силна от десет руни, нарисувани от някой друг. Много често прахът на загиналите парабатай се полагаше в един и същи гроб, та дори смъртта да не може да ги раздели.

Не всеки имаше парабатай. Всъщност те бяха рядкост. Това бе здрава доживотна връзка. Избереш ли да имаш парабатай, ти се заричаш винаги да бъдеш до него, да го защитаваш, да го следваш навсякъде, да смяташ семейството му за свое. Думите на клетвата бяха взети от Библията и прастари: „Гдето идеш ти, и аз ще ида; твоите люде ще бъдат мои люде; гдето умреш ти, и аз ще умра и там ще се погреба".

Ако в езика на мунданите имаше израз, който да опише тази връзка, помисли си Ема, това би било „сродна душа". Платонична сродна душа. Не беше разрешено да се обвързваш романтично със своя парабатай. Както толкова много неща, това беше в разрез със законите. Ема нямаше представа защо, не виждаше смисъл в това, но пък в много от законите нямаше логика. Според нея нямаше смисъл и в това Клейвът да изпрати в изгнание полусестрата на Джулиън, Хелън, и да изостави Марк, неговия полубрат, само защото майка им беше фея, ала въпреки това от Клейва бяха постъпили именно така, когато изготвиха условията на Студения мир. Ема се изправи и пъхна стилито в колана с оръжията си.

- Е, семейство Блекторн се прибира вдругиден. Тогава ще имаш възможност да се запознаеш с Джулс. - Тя отново се приближи до ръба на покрива; тропот на ботуши по керемидите й подсказа, че Кристина се бе присъединила към нея. -Виждаш ли нещо?

- Може би нищо не се случва. - Кристина сви рамене. -Може би е просто най-обикновено парти.

- Джони Рук беше толкова сигурен - промълви Ема.

- Даяна не ти ли забрани изрично да се срещаш с него?

- Може и да ми е казала да престана да се виждам с него -призна Ема. - Възможно е дори да го е нарекла „престъпник, който извършва престъпления", което ми се стори доста сурово, но не каза, че не бива да ходя на Пазара на сенките.

- Защото е всеизвестно, че не се очаква нефилимите да посещават Пазара на сенките.

Ема не обърна внимание на думите й.

- И ако се натъкна на Рук, да кажем, на Пазара, и той спомене нещо, докато си бъбрим, а аз случайно изпусна малко пари, кой би го нарекъл „купуване на информация"? Просто двама приятели, единият от които не внимава с клюките, а другият - с финансите си.