Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Поне Даяна ще се зарадва, че си скъсала с Камерън - отбеляза Кристина.

Даяна Рейбърн бе домашната учителка на семейство Блекторн. Тя беше изключително интелигентна, изключително строга и изключително уморена от това, Ема да заспива посред часовете, защото предишната нощ е била навън.

- Според Даяна всички връзки пречат на обучението - отвърна Ема. - Защо ти е да се срещаш с някого, когато може да усвоиш още един демонски език? Така де, кой не би искал да знае как да каже „Често ли идваш тук?" на пургатски.

Кристина се разсмя.

- Звучиш точно като Хайме. Той мразеше ученето. - Ема наостри уши. Кристина почти никога не говореше за приятелите и роднините, които бе оставила в Мексико. - Не и Диего. Той обожаваше да учи. Намираше си допълнителни проекти за удоволствие.

- Диего? Съвършеното момче? Онова, което майка ти толкова харесва? - Стилито се плъзна по кожата на Ема и върху ръката й се появиха очертанията на руната за сигурна стъпка. Ръкавите на бойното й облекло стигаха до лактите, кожата под тях бе покрита с бледите белези на отдавна използвани руни.

Кристина се пресегна и взе стилито от Ема.

- Дай на мен - каза и се зае да довърши започнатата руна. Страхотно я биваше с руните, ръката й бе сигурна и точна. -Не искам да говоря за Съвършения Диего. Майка ми предостатъчно говори за него. Мога ли да те попитам нещо друго?

Ема кимна. Натискът на стилито върху кожата й беше познат, почти приятен.

- Знам, че реши да дойдеш, защото Джони Рук ти каза, че напоследък започнали да се появяват трупове, надраскани със загадъчни символи, и според него тази нощ ще захвърлят още един именно тук.

- Точно така.

- И се надяваш символите да се окажат същите като тези върху телата на родителите ти?

Ема настръхна против волята си. Всяко споменаване на убийството на родителите й предизвикваше толкова силна болка, сякаш се бе случило вчера. Дори когато онзи, който се интересуваше, бе толкова внимателен, колкото бе Кристина.

-Да.

- Според Клейва родителите ти са убити от Себастиан Моргенстърн - продължи Кристина. - Даяна ми каза така. Те са убедени в това. Но не и ти.

Клейвът. Ема зарея поглед към нощния Лос Анджелис, към ярката експлозия от електричество, която очертанията му рисуваха на хоризонта, към безкрайните редици от билбордове покрай Сънсет Булевард. Колко безобидна дума бе само, когато я бе чула за първи път. Клейвът бе просто техният орган на управление, включващ всички активни ловци на сенки над осемнайсетгодишна възраст.

На теория всеки ловец на сенки имаше право на глас и гласовете на всички бяха еднакво важни. В действителност обаче някои ловци на сенки бяха по-влиятелни от останалите. Както във всяка политическа партия, и в Клейва имаше корупция и предразсъдъци. При нефилимите това означаваше строг код на честта и правила, към които всеки ловец на сенки бе длъжен да се придържа, ако не искаше да се изправи срещу сурови последици.

Мотото на Клейва беше: „Законът е суров, но е закон". Всеки ловец на сенки знаеше какво означава това. Законите на Клейва трябва да бъдат следвани безпрекословно, независимо колко трудни или болезнени бяха. Законът беше над всичко - лична нужда, скръб, загуба, несправедливост, предателство. Той беше Законът. Когато Клейвът заяви на Ема, че родителите й са паднали в Тъмната война, от нея се бе очаквало да го приеме.

Тя обаче не го беше направила.

- Не - бавно каза Ема. - Не съм убедена.

Кристина не помръдваше със стилито в ръка. Адамасът проблясваше на лунните лъчи.

- Искаш ли да ми кажеш защо?

- Себастиан Моргенстърн събираше войска - отвърна Ема, все така загледана в морето от светлини. - Той вземаше нефилими и ги превръщаше в чудовища, сляпо подчинени на волята му. Не белязваше телата им с демонски езици, преди да ги захвърли в океана. Когато ловците на сенки се опитали да преместят телата на родителите ми, те се стопили. Това не се е случило с никоя от жертвите на Себастиан. -Тя плъзна пръст по една керемида. - Пък и... изпитвам такова усещане. Не е мимолетно чувство, а нещо, в което винаги съм вярвала и в което с всеки изминал ден се убеждавам все повече. Вярвам, че смъртта на родителите ми беше различна. И че да припишем убийството им на Себастиан, означава... - Тя въздъхна, без да довърши. - Извинявай. Просто си говоря. Виж, от това надали ще изскочи нещо. Не бива да се тревожиш за него.

- Тревожа се за теб - обясни Кристина, а после се зае с руната и я довърши, без да каже нито дума повече.