Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Елфите бяха горда, древна, магическа раса, или поне така ce говореше. Кит никога не ги бе познавал по друг начин, освен като прекършен народ. Повечето долноземци и другите обитатели на мъгливия свят между този на мунданите и този на ловците на сенки не хранеха лоши чувства към феите нито им се сърдеха за нещо. Ала никой от тях нямаше намерение да се опълчи на нефилимите. Вампири, върколаци и магьосници гледаха да се държат настрани от елфите. Единственото изключение бяха места като Пазара на сенките където парите бяха по-важни от законите.

- Така? - подхвърли Джони. - Ами ако ви кажа, че телата са били надраскани с някакви символи?

Ема вдигна разко глава. Тъмнокафявите й, почти черни очи контрастираха със светлата й коса.

- Какво каза?

- Чу ме.

- Какви символи? Същите като върху телата на моите родители?

- Не знам - отвърна Джони. - Повтарям ви това, което чух. Все пак звучи подозрително, не мислиш ли?

- Ема - обади се Камерън предупредително. - На Клейва това няма да му хареса.

Клейвът беше органът на властта на нефилимите. Доколкото Кит бе чувал, те не харесваха нищо.

- Не ме е грижа - заяви Ема. Очевидно забравила за Кит, тя се взираше в баща му с пламнали очи. - Кажи ми всичко, което знаеш. Ще ти дам двеста.

- Добре, само че не знам много. Отвлекат ли някого, след няколко нощи го намират мъртъв.

- И кога за последен път „отвлякоха някого"? - попита Камерън.

- Преди две нощи. - Джони очевидно смяташе, че напълно си заработва заплащането. - Тялото вероятно ще бъде подхвърлено утре. Всичко, което трябва да направите, е да се появите и да видите кой ще го извърши.

Ема скръсти ръце на гърдите.

- Е, защо не ни кажеш как да го сторим?

Джони изсумтя.

- Носи се мълва, че следващият труп ще бъде подхвърлен в Западен Холивуд. В бар „Саркофаг".

Ема плесна развълнувано с ръце. Гаджето й повтори името й предупредително, ала Кит би могъл да му каже, че си губи времето. Никога досега не бе виждал тийнейджърка да се вълнува толкова за каквото и да било - нито заради известни актьори, нито за момчешки групи, нито за бижута. Това момиче направо трептеше при мисълта за някакво мъртво тяло.

- Защо ти не го направиш, щом толкова се тревожиш? -попита Камерън Джони. Имаше хубави зелени очи, помисли си Кит. Двамата с момичето бяха нелепо привлекателна двойка. Беше почти дразнещо. Кит се почуди как ли изглеждаше прословутият Джулиън. Ако се беше зарекъл завинаги да бъде най-добрият платоничен приятел на Ема, сигурно беше грозен като смъртта.

- Защото не искам да го правя - отвърна Джони. - Струва ми се опасно. Ала вие обожавате опасностите. Нали, Ема?

Тя се усмихна широко и на Кит му хрумна, че баща му май я познава доста добре. Очевидно и преди бе наминавала, за да задава въпроси... Странно бе, че не я беше виждал досега. Докато тя вадеше пачка банкноти от джоба си и ги подаваше на баща му, Кит се зачуди дали някога бе идвала у тях. Винаги когато се появяха клиенти, баща му го караше да слезе в мазето и да не вдига никакъв шум.

- Хората, с които си имам работа, не са от онези, с които би трябвало да се познаваш - бе единственото му обяснение.

Веднъж Кит се беше появил погрешка, докато баща му имаше среща с група закачулени чудовища в дълги одежди. Или поне Кит смяташе, че приличат на чудовища - очите и устните им бяха зашити, голите им глави лъщяха. Баща му му беше обяснил, че са Григори, Мълчаливи братя - ловци на сенки, покрити с белези и подлагани на магически изтезания, докато не се превърнат в нещо повече от човешки същества; те разговаряха с ума си и можеха да четат мислите на другите. Кит никога вече не излезе от мазето, докато баща му беше в „среща".

Знаеше, че баща му е престъпник. Знаеше, че си изкарва прехраната, като продава тайни, но не и лъжи - Джони се гордееше с това, че информацията му винаги е достоверна. Кит знаеше, че и той вероятно ще поеме по същия път. Трудно бе да водиш нормален живот, докато непрекъснато се преструваш, че не виждаш онова, което се случва пред очите ти.

- Е, благодаря за информацията - каза Ема и тръгна да си върви. Златната дръжка на меча й проблесна и Кит се зачуди какво ли е да си нефилим. Да живееш сред хора, които виждат същото, което и ти. Никога да не се боиш от онова, което се спотайва в сенките. - Чао, Джони.

Ема намигна... на Кит и баща му се обърна рязко, за да го погледне, докато тя потъваше в тълпата заедно с гаджето си.

- Каза ли й нещо? - попита Джони. - Защо те набеляза по този начин?

Кит вдигна отбранително ръце.