Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Кит скочи от столчето и баща му му връчи две петдесет-доларови банкноти.

- Върви да ги развалиш някъде - нареди му, без да го поглежда. Беше извадил червения си тефтер изпод плота и го прелистваше, вероятно за да открие кой му дължи пари. -Нямам по-дребни.

Кит кимна и се отдалечи от сергията, доволен да се махне за малко. Всяка задача бе повод да се пошляе наоколо. Мина покрай сергия, отрупана с бели цветя, от които се носеше наситено, сладко и отровно ухание, и друга, където групичка хора в скъпи костюми раздаваха памфлети пред табелка, на която пишеше:

ОТЧАСТИ СВРЪХЕСТЕСТВЕН? НЕ СИ САМ. ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ПАЗИТЕЛЯ ИСКАТ ДА СЕ ЗАПИШЕШ В ЛОТАРИЯТА НА СПОЛУКАТА! ПОКАНИ КЪСМЕТА В ЖИВОТА СИ!

Тъмнокоса жена с алени устни се опита да му тикне в ръцете един памфлет, а когато Кит не го прие, тя хвърли зноен поглед покрай него към Джони, който се ухили широко. Кит извъртя очи - безброй дребни култове никнеха като гъби ту покрай един, ту покрай друг незначителен демон или ангел, без никакъв ефект.

Кит откри любимата си сергия и си купи леден десерт с вкус на маракуя, малини и сметана. Гледаше да внимава от кого пазарува (на Пазара се продаваха сладкиши и напитки, които можеха да ти съсипят целия живот), ала никой не би рискувал със сина на Джони Рук. Джони Рук знаеше по нещо за абсолютно всекиго. Навлечи си гнева му и тайните ти много бързо щяха да се разчуят.

Кит се отби при вещицата с вълшебните бижута. Тя нямаше сергия - както обикновено се бе разположила върху един щампован саронг, от онези евтини, ярки парчета плат, които може да си купите на плажа. Приближаването му я накара да вдигне глава.

- Здравей, Рен - поздрави Кит. Съмняваше се, че това е истинското й име, ала всички на Пазара я наричаха така.

- Здравей, хубаво момче. - Тя се поотдръпна, за да му направи място, при което гривните около китките и глезените й звъннаха. - Какво те води в скромното ми обиталище?

Кит се настани до нея на земята. Дънките му бяха изтъркани, на коленете имаше дупки. Щеше му се да може да задържи парите, които баща му му беше дал, за да си купи някоя нова дреха.

- Татко ме изпрати да разваля две петдесетачки.

- Шшт. - Хиацинт махна предупредително с ръка. - Тук има хора, които биха ти прерязали гърлото за две петдесетачки и биха продали кръвта ти като драконов огън.

- Не и мен - уверено заяви Кит. - Никой тук не би ме докоснал и с пръст. - Той се облегна назад. - Освен ако аз не искам да го направят.

- А пък аз си мислех, че не са ми останали никакви амулети за безсрамно флиртуване.

-Аз съм твоят амулет за безсрамно флиртуване. - Кит се усмихна на двама души, които в този миг минаваха покрай тях: високо, хубаво момче с бял кичур в тъмната си коса и момиче с кестенява коса, чиито очи бяха скрити зад тъмни очила. Те не му обърнаха никакво внимание. Рен обаче се оживи при вида на двамата пазаруващи зад тях - плещест мъж и жена, чиято коса се спускаше в дебела плитка по гърба й.

- Амулети за закрила - обади се Рен приканващо. - С тях безопасността ви е гарантирана. Имам златни и медни, не само сребърни.

Жената си купи пръстен с лунен камък и продължи нататък, бъбрейки си със своя спътник.

- Как разбра, че са върколаци? - попита Кит.

- От изражението им - обясни Рен. - Върколаците са импулсивни купувачи. А погледите им се плъзгат по всичко, направено от сребро. - Тя въздъхна. - Продажбите на амулетите за закрила потръгнаха страхотно, откакто започнаха онези убийства.

- Какви убийства?

Рен направи физиономия.

- Някаква безумна магия. Трупове, изподраскани с демонски букви. Изгорени, удавени, с отрязани ръце... Носят се всякакви слухове. Как така не си чул нищо? Не обръщаш ли внимание на слуховете?

- Не, не особено. - Кит проследи с поглед двойката върколаци, които отиваха към северния край на Пазара, където ликантропите обикновено се събираха, за да купят нещата, от които се нуждаеха - кухненски прибори, направени от дърво и желязо, самакитка, спортни панталони, които се разкопчаваха с едно движение (или поне така се надяваше).

Въпреки че Пазарът би трябвало да бъде място, където обитателите на Долния свят се смесваха помежду си, те обикновено си стояха заедно с останалите от своя вид. Имаше един участък, където вампирите се събираха, за да си купят кръв с различни аромати или пък да си потърсят нови роби сред онези, които наскоро бяха загубили господарите си. Феи се разхождаха между павилиони, потънали в увивни растения, разменяха си амулети и тихо прошепнати предсказания. Те се държаха настрани от останалите, тъй като им беше забранено да търгуват като всички други. Магьосници, редки и вдъхващи страх, заемаха сергии в самия край на Пазара. Всеки магьосник носеше знак, който оповестяваше демонския му произход: някои имаха опашки, други -крила или извити рога. Веднъж Кит беше видял магьосница със синя кожа, като някаква риба.