Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Аз съм Камерън Ашдаун. - Момчето нефилим протегна ръка и Джони я стисна с доста слисано изражение. Кит се възползва от възможността да се приближи зад щанда. - Аз съм гаджето на Ема.

Русокосото момиче (Ема) потръпна едва забележимо. Камерън Ашдаун може и да й беше гадже сега, помисли си Кит, но едва ли щеше да бъде такова още дълго.

- Ха. - Джони взе буркана от ръката на Ема. - Предполагам, че си тук, за да продължиш оттам, докъдето бяхме стигнали.

Той извади от джоба си нещо, което приличаше на квадратно парче плат, и Кит зяпна. Какво му беше интересното на къс червен памук?

Ема изпъна гръб, придобила внезапно нетърпеливо изражение.

- Откри ли нещо?

- Ако го пуснеш в пералнята заедно с белите си дрехи, определено ще се сдобиеш с розови чорапи.

Ема пое парчето плат с гримаса.

- Говоря сериозно. Нямаш представа колко хора трябваше да подкупя, за да се сдобия с това. Беше в Спираловидния лабиринт. Парче от ризата, с която е била облечена майка ми, когато е била убита.

Джони вдигна ръка.

- Знам. Просто...

- Не се опитвай да бъдеш саркастичен. Моя работа е да бъда саркастична и духовита. Твоята е да те цедят за информация.

- Или да ти плащат за нея - обади се Камерън Ашдаун. -Нямаме нищо против да ти плащат за нея.

- Вижте, не мога да ви помогна - каза бащата на Кит. - Тук няма никаква магия. Това е просто парче памук. Накъсано на парцали и пропито с морска вода, ала въпреки това - просто памук.

Разочарованието, пробягало по лицето на момичето, беше ярко и недвусмислено. Без да се опитва да го скрие, тя прибра парчето плат в джоба си. Кит усети мимолетен прилив на съчувствие, което го изненада - и през ум не му беше минавало, че може да съчувства на един ловец на сенки.

Сякаш чула мислите му, Ема погледна към него.

- Е - каза тя и в очите й внезапно се появи блясък. - Ти притежаваш Зрението, нали? Като татко си? На колко си години?

Кит се вкамени, а баща му побърза да застане пред него, скривайки го от очите на Ема.

- А пък аз си мислех, че ще разпитвате за убийствата напоследък. Май си назад с информацията, а, Карстерс?

Очевидно Рен беше права, помисли си Кит - действително всички знаеха за убийствата. По предупредителните нотки в гласа на баща си разбра, че трябва да се разкара от там, само че беше хванат като в капан зад щанда, без път за бягство.

- Чух слухове за умрели мундани - призна Ема. Повечето ловци на сенки влагаха дълбоко презрение в думата, с която наричаха обикновените човеци, ала в гласа на Ема се долавяше единствено умора. - Ние не разследваме случаите, в които мунданите се убиват един друг. Това е работа на полицията.

- Има и умрели феи - каза Джони. - Няколко от телата са били елфически.

- Знаеш, че тях не можем да разследваме - отвърна Камерън. - Такива са условията на Студения мир.

Кит долови мърморене откъм съседните сергии - знак, че не бе единственият, който подслушваше.

Студеният мир бе нефилимски закон, влязъл в сила преди около пет години. Кит почти не си спомняше времето преди него. Наричаха го закон, ала всъщност си беше наказание.

Когато Кит беше на десет години, светът на долноземците и ловците на сенки беше разтърсен от война. Нефилим, на име Себастиан Моргенстърн, се бе обърнал против собствената си раса - тръгнал от Институт на Институт, той унищожаваше обитателите им и контролирайки телата им, ги превръщаше в ужасяваща войска от роби, които се намираха под пълната власт на неговия ум. Повечето нефилими от Института в Лос Анджелис бяха убити или отвлечени.

Понякога Кит имаше кошмари, свързани с това - реки от кръв, течащи по коридори, които никога не беше виждал, и чиито стени бяха изрисувани с нефилимски руни.

Себастиан беше получил помощ от елфите в опита си да унишожи ловците на сенки. Кит беше учил за феите в училище - симпатични малки създания, които живеели в короните на дърветата и носели шапки от цветя. Истинските феи изобщо бяха такива. Тяхната раса включваше русалки, гоблини, водни келпита с акулски зъби и разбира се, дворяните - онези, които заемаха най-висок ранг в Дворовете на феите. Те бяха високи, красиви и страховити. Бяха разделени на два отделни Двора: този на феите - опасно място управлявано от кралица, която никой не бе виждал от години, и този на тъмните феи - тъмно място на измяна и черна магия, чийто крал бе като чудовище, излязло от някоя легенда.

Тъй като елфите бяха долноземци и се бяха врекли във вярност на ловците на сенки, предателството им беше непростимо престъпление. Ловците на сенки ги бяха наказали жестоко с един свиреп замах, станал известен като Студения мир, принуждавайки ги да им изплатят огромни суми и да построят наново всички нефилимски сгради, които бяха унищожени във войната, лишавайки ги от войските им и забранявайки на всички останали долноземци да им помагат по какъвто и да било начин. Наказанието за някой, хванат да оказва помощ на елф, беше жестоко.