Касандра Клеър - Лейди Полунощ

И разбира се, онези, които притежаваха Зрението, като Кит и баща му - обикновени хора, надарени със способността да виждат света на сенките, да прозират през магически прах. Рен също бе една от тях - самообразовала се вещица, платила на един магьосник, за да я научи на основните заклинания, тя внимаваше да не се набива на очи. На обикновените хора не беше разрешено да си служат с магии, ала въпреки това нелегалното магическо обучение бе процъфтяващ бизнес, от който можеха да се изкарат добри пари, стига да не те хванат...

- Ловци на сенки - каза Рен.

- Откъде разбра, че си мисля за тях?

- Защото са ей там. Двамина. - Тя посочи с брадичка надясно, очите й горяха от тревога.

Всъщност целият Пазар бе обзет от напрежение: уж нехайно, шишенца и кутийки с отрови и отвари и амулети с черепи и кости заизчезваха от погледите; джинове на каишка пълзяха зад своите господари; момичетата пери бяха престанали да танцуват и наблюдаваха ловците на сенки, а красивите им лица се бяха вкаменили.

Ловците на сенки бяха двама - момче и момиче на седемнайсет-осемнайсет години. Момчето беше червенокосо, високо и атлетично. Кит не можеше да различи лицето на момичето, виждаше единствено водопад от руса коса, която се спускаше до кръста му. На гърба си то носеше златен меч и се движеше с неподправена самоувереност.

И двамата носеха бойно облекло, здравите, защитни черни дрехи, които издаваха, че са нефилими - наполовина човешки същества, наполовина ангели, безспорните господари на всички свръхестествени създания на земята. Те имаха Институти (нещо като огромни полицейски участъци) в почти всеки голям град по света, от Рио де Жанейро до Багдад и от Лахор до Лос Анджелис. Повечето ловци на сенки бяха такива по рождение, но можеха да превърнат и обикновен човек в един от тях, стига да поискат. След всички жертви, които бяха дали в Тъмната война, те отчаяно се нуждаеха да попълнят редиците си. Мълвеше се, че биха отвлекли всекиго под осемнайсет години, показал и най-малък признак, че би могъл да стане ловец на сенки.

С други думи - всеки, надарен със Зрението.

- Отиват към сергията на баща ти - прошепна Рен.

Права беше и Кит настръхна, виждайки ги да се насочват право към табелата, на която пишеше:

СЕРГИЯТА НА ДЖОНИ РУК.

- Ставай. - Рен скочи на крака, издърпвайки Кит със себе си, след което се наведе, за да загърне стоката си в парчето плат, върху което седяха допреди миг. Кит забеляза причудлива рисунка върху опакото на дланта й, символ, наподобяващ вода, течаща под пламък. Може би бе започнала да драска по себе си. - Трябва да се махам.

- Заради ловците на сенки? - учуди се той, отдръпвайки се, за да й позволи да си събере нещата.

- Шшт - прошепна тя и се отдалечи забързано, а пъстрата й коса подскачаше.

- Странно - промърмори Кит и се отправи към сергията на баща си.

Приближи се отстрани, навел глава и напъхал ръце в джобовете си. Сигурен бе, че баща му ще му се накара, ако се появи пред ловците на сенки, особено като се имаха предвид слуховете, че нефилимите вербуват насила всички непълнолетни мундани със Зрението, но страшно му се искаше да чуе за какво си говорят.

Русокосото момиче се бе привело напред, подпряло лакти върху дървения плот.

- Радвам се да те видя, Рук - каза то с очарователна усмивка.

Беше красива, помисли си Кит. По-голяма от него, а пък момчето, с което беше, направо се извисяваше над него. Беше нефилим, така че беше недостъпно красива. Блед белег се спускаше от лакътя чак до китката й, черни татуировки на причудливи символи обвиваха дългите й голи ръце. Друга надничаше от деколтето на тениската й. Това бяха руни - магическите Знаци, от които ловците на сенки черпеха своята сила. Единствено нефилимите можеха да ги носят - нарисуваха ли ги върху кожата на обикновен човек или някой долноземец, той щеше да изгуби разсъдъка си.

- А това кой е? - попита Джони Рук и посочи с брадичка момчето нефилим. - Прословутият парабатай?

Кит се вгледа в двамата ловци на сенки с повишен интерес. Всеки, който бе чувал за нефилимите, знаеше какво представляват парабатаите. Това бяха двама ловци на сенки, дали обет да си бъдат платонически верни за вечни времена, винаги да се бият рамо до рамо. Да живеят и да са готови да умрат един за друг. Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, най-прочутите ловци на сенки в света, също имаха парабатай. Дори Кит го знаеше.

- Не - провлачи момичето и взе буркан със зеленикава течност от една купчина до касата. Би трябвало да бъде любовна отвара, ала Кит знаеше, че няколко от бурканите съдържаха вода, оцветена с боя за храна. - Това място не е по вкуса на Джулиън. - Тя обходи Пазара с бърз поглед.