Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Сколомансът отново възобнови дейността си - добави Джулиън. Няколко къдрици, тъмни и лъскави, паднаха върху бузата му, когато вдигна глава. - Той съществувал преди Подписването на първото Съглашение и когато Съветът бил Продаден от феите, членовете му настояли отново да бъде Отворен. В Сколоманса се извършва изследователска дейност, обучават се центуриони...

- Само си представете какво е било в Сколоманса през всички тези години, докато е бил затворен - обади се Дру с грейналия поглед на любител на филми на ужасите. - Високо в планината, напълно изоставен, потънал в мрак, бъкащ от паяци и призраци, и сенки...

- Ако ти трябва страшно място - намеси се Ливи, - помисли си за Града от кости.

Градът от кости бе обиталището на Мълчаливите братя -подземно място, пълно с тунели и построено от пепелта на мъртвите ловци на сенки.

- Бих искал да отида в Сколоманса - прекъсна я Тай.

- Аз пък, не - заяви Ливи. - На центурионите не им е позволено да имат парабатаи.

- Въпреки това ми се ще да отида - настоя Тай. - Ти също би могла да дойдеш, ако пожелаеш.

- Не искам да ходя в Сколоманса - не отстъпваше Ливи. -Намира се насред Карпатите. Там е адски студено и има мечки.

Лицето на Тай грейна, както обикновено, когато станеше дума за животни.

- Има мечки?

- Стига приказки - намеси се Даяна. - Кога Сколомансът отваря наново врати? Кристина, която седеше най-близо до прозореца, вдигна ръка.

- Някой се изкачва по пътеката, водеща до входа. Всъщност няколко души.

Ема отново погледна към Джулс. Не се случваше често някой да дойде в Института без предупреждение. Имаше само няколко души, които биха могли да го направят, и дори повечето от тях първо биха се уговорили с Артър. Разбира се, някой спокойно можеше да го е направил. Макар че, ако се съдеше по лицето на Джулиън, ако действително имаше подобна уговорка, той не знаеше за нея.

Кристина, която се бе изправила, си пое рязко дъх.

- Моля ви, елате да видите.

Всички се втурнаха към дългия прозорец, който заемаше главната стена на стаята и гледаше към площадката пред Института и криволичещия черен път, отвеждащ от входа до магистралата, която ги делеше от плажа и морето. Небето бе ясно, синьо и безоблачно. Слънчевите лъчи искряха по сребърните юзди на три коня, върху които, без никакви седла, седеше по един безмълвен ездач.

- Hadas. - Думата изскочи отривисто, изумено от устата на Кристина. - Феи.

Нямаше никакво съмнение, че е така. Първият жребец беше черен, а ездачът му носеше черни доспехи, които приличаха на изгорели листове. Вторият жребец също бе черен, а ездачът му бе облечен в роба с цвят на слонова кост. Третият кон бе кафяв, а ездачът му бе обвит от главата до петите в роба с качулка и цвят на пръст. Ема не можеше да различи дали е мъж или жена, дете или възрастен.

- „Пуснете първо черните жребци да минат, а после и кафявите след тях" - промълви Джулс, цитирайки древно елфическо стихотворение. - Един в черно, един в кафяво и един в бяло - това е официална делегация. От Дворовете. - Джулиън погледна към Даяна. - Не знаех, че Артър има среща с делегация на феите. Мислиш ли, че е уведомил Клейва?

Даяна поклати глава, видимо озадачена.

- Не знам. Нищо не ми е казал.

Тялото на Джулиън бе обтегнато като тетива; Ема буквално усещаше напрежението, което се излъчваше от него. Делегация на феите бе нещо много рядко и много сериозно. За подобна среща се изискваше позволение от Клейва. Дори ако ставаше въпрос за ръководител на Институт.

- Даяна, трябва да вървя.

Намръщена, Даяна почука със стилито по дланта си, а после кимна.

- Добре. Върви.

- Ще дойда с теб. - Ема се дръпна от прозореца.

Джулиън, който вече отиваше към вратата, спря и се обърна.

- Не. Всичко е наред. Аз ще се погрижа.

И излезе от стаята. За миг Ема остана като вкаменена.

При нормални обстоятелства, ако Джулиън й кажеше, че не се нуждае от присъствието й или че трябва да свърши нещо сам, тя изобщо не би се замислила. Понякога събитията налагаха двамата да се разделят.

Ала предишната нощ бе подсилила тревожното усещане в гърдите й. Не знаеше какво се случва с Джулс. Не знаеше дали не я иска край себе си, или пък я иска, но й е ядосан, или пък е ядосан на себе си, или и двете.

Единственото, което Ема знаеше, бе, че феите са опасни и Джулиън за нищо на света нямаше да се изправи сам срещу тях.

- Отивам - заяви тя и се отправи към вратата, спирайки за миг, за да откачи Кортана, който висеше до нея.

- Ема. - Гласът на Даяна тегнеше от предупреждение. -Внимавай. - Предишния път, когато в Института бяха дошли елфи, те бяха помогнали на Себастиан Моргенстърн да изтръгне душата на бащата на Джулиън от тялото му и бяха отвлекли Марк.