Касандра Клеър - Лейди Полунощ

И определено не му разрешаваха да ръководи Институт.

Изглежда, че вероятността да не ги обичат достатъчно не бе най-страшната опасност, която грозеше децата Блекторн.

28

Мислех, че си ти, но не бях сигурен. Защо се опитваше да защитиш този мъж? (Исп.) - Б. пр

Официалната трапезария в Института не се използваше често - семейството се хранеше в кухнята, освен в редките случаи, когато чичо Артър беше с тях. По стените висяха семейни портрети, донесени от Англия; под образите бяха написани имената им. Рупърт. Джон. Тристан. Аделаида. Джеси. Татяна. Те се взираха невиждащо от платната към дългата дъбова маса, около която бяха наредени столове с високи облегалки.

Марк се настани на масата и плъзна поглед по стените.

- Харесвам ги - каза той. - Портретите. Винаги съм ги харесвал.

- Изглеждат ли ти дружелюбни? - Ема се бе облегнала на входа; вратата беше открехната и през нея можеше да види Джулиън, който говореше с братята и сестрите си.

Ливи стискаше сабята си и изглеждаше бясна. Тай стоеше до нея с безизразно лице, ала пръстите му се сплитаха и разплитаха трескаво.

- Тави е буден и си играе горе - тъкмо казваше Друзила, която беше по пижама, с разчорлена кестенява коса. - Да се надяваме, че ще се умори и ще заспи. Обикновено може да проспи и война. Искам да кажа...

- Това не беше война - заяви Джулиън. - Макар че имаше някои неприятни моменти, преди да се появи Малкълм.

- Джулиън е повикал Малкълм, така ли? - Ема отново се обърна към трапезарията. - Въпреки че ти беше тук, а Малкълм не знаеше, че си се върнал?

- Налагаше ce - отвърна Марк и Ема бе поразена от това колко човешки прозвуча. Така и изглеждаше, седнал нехайно на масата по дънки и пуловер. - Триста Последователи бяха обградили мястото, а не можем да повикаме някой от останалите нефилими в града.

- Би могъл да те помоли да се скриеш. - По якето на Ема имаше кръв и пръст и тя го преметна през облегалката на един стол наблизо.

- Помоли ме - каза Марк. - Аз отказах.

- Какво? Защо си го направил?

Марк я погледна, без да отговори.

- Ръката ти. Тече ти кръв.

Ема сведе очи надолу. Прав беше - върху кокалчетата й имаше порязване.

- Дребна работа.

Марк взе ръката й в своята и се вгледа изпитателно в кръвта.

- Бих могъл да ти нарисувам иратце - предложи. - Само защото не ги искам по себе си, не означава, че не бих ги нарисувал върху никого.

Ема си прибра ръката.

- Не се тревожи - каза и отново надникна в преддверието.

- Ами следващия път? - попита Тай. - Ще се наложи да поискаме помощ от Клейва. Не можем да го направим сами или да очакваме Малкълм винаги да бъде тук.

- Клейвът не бива да научи - отсече Джулиън.

- Джулс - каза Ливи. - Всички сме наясно с това, но няма ли начин... искам да кажа... те би трябвало да разберат за Марк... той ни е брат...

- Аз ще се оправя - заяви Джулиън.

- Ами ако се върнат? - обади се Дру със слабо гласче.

- Имаш ли ми доверие? - попита Джулиън нежно и тя кимна. - Тогава не се тревожи. Те няма да се върнат.

Ема въздъхна беззвучно, докато Джулиън изпращаше братята и сестрите си на горния етаж. Той се загледа след тях за миг, а после се обърна към трапезарията. Ема се отдръпна от прага и се настани на един от столовете с високи облегалки тъкмо когато Джулиън влезе при тях.

Полилеят, греещ с магическа светлина над главите им, пръскаше ярко сияние: безпощадно бяло, като в стая за разпити. Джулиън затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Синьо-зелените му очи искряха върху бледото му лице. Когато вдигна ръка, за да отметне косата от челото си, Ема видя, че пръстите му кървят там, където бе изгризал ноктите си до живеца.

„Живеца". Беше научила тази дума от Даяна, гледайки как Джулиън си хапе пръстите до кръв, докато Тай и Ливи се упражняваха в залата за тренировки.

„Да си хапе ноктите до живеца, няма да му помогне да държи меча", казала бе Даяна и Ема бе отишла да потърси значението на думата.

Живец: меката, нежна плът под нокътя. Означава също така „същина, същност".

Ала на Ема винаги й се струваше, че означава „живот", сякаш Джулиън се опитваше да достигне със зъби кървавата същност на живота си, да умъртви хаоса по някакъв начин. Знаеше, че го прави, когато бе разстроен или притеснен: когато Тай беше нещастен, когато чичо Артър имаше среща с Клейва, когато Хелън се обадеше и той я увереше, че всичко е наред и двете с Ейлийн няма за какво да се тревожат, и да, прекрасно разбира защо не могат да се върнат от остров Врангел.