Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Кой е това?

- Диего - отвърна Ема. - Диего Росио Росалес.

- Съвършения Диего? - Марк сякаш не повярва на ушите си.

Диего придоби още по-озадачено изражение, но преди да успее да каже каквото и да било, Кристина се отпусна на земята, стиснала крака си.

- Имам нужда - каза тя малко задъхано - от още едно иратце...

Диего я вдигна на ръце и взе стъпалата на бегом, без да обръща внимание на протестите й, че може да върви и сама.

- Трябва да я вкараме вътре - каза той, докато минаваше покрай Джулиън и Марк. - Имате ли амбулатория?

- Разбира се - отвърна Джулиън. - На втория етаж...

- Кристина! - извика Ема и се втурна след тях, ала те вече бяха влезли в Института.

- Тя ще се оправи - каза Малкълм. - Най-добре ще е да не хукваш след тях и да уплашиш децата.

- Те как са? - попита тя разтревожено. - Тай, Дру...

- Всички са добре - успокои я Марк. - Аз бях с тях.

- А Артър?

- Като че ли изобщо не забеляза, че нещо става - отвърна Марк с объркано изражение. - Беше странно...

Ема се обърна към Джулиън.

- Действително е странно. Джулиън, какво искаше да каже Белинда с това, че знаела кой всъщност ръководи Института?

Джулиън поклати глава.

- Не знам.

Малкълм въздъхна подразнено.

- Джулс, кажи й.

Джулиън го погледна. Изглеждаше изтощен... повече от изтощен. Веднъж Ема бе прочела някъде, че хората се удавяли, когато били прекалено уморени, за да се носят по водата. Предавали се и оставяли морето да ги погълне. В този миг Джулиън изглеждаше точно толкова уморен.

- Малкълм, недей - прошепна той.

- Помниш ли изобщо всички лъжи, които си наприказвал. - В изражението на Малкълм нямаше и следа от обичайното му безгрижие. Очите му бяха твърди като аметист. - Не ми каза, че брат ти се е върнал...

- 0... Марк! - възкликна Ема, давайки си сметка изведнъж, че до тази вечер Малкълм действително не бе предполагал за присъствието на Марк в Института. Тя запуши устата си с ръка. Марк повдигна вежди насреща й. Изглеждаше забележително спокоен.

- Скри го от мен - продължи Малкълм, - знаейки, че ще се досетя, че в убийствата са замесени елфи и че вероятно нарушавам условията на Студения мир, като ви помагам.

- Не би могъл да ги нарушиш, ако не си знаел - каза Джулиън. - Защитавах и теб.

- Може би - отвърна Малкълм. - Но вече ми омръзна. Кажи им истината. Или повече няма да ви помагам.

Джулиън кимна.

- Ще кажа на Ема и Марк. Не би било честно спрямо останалите.

- Чичо ти вероятно ще може да ти каже на кого принадлежат тези думи - заяви Малкълм. - „Не прави нищо скришом. Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно."

- И аз знам на кого принадлежат. - В очите на Джулиън гореше тих огън. - Софокъл.

- Умно момче. - В гласа на Малкълм имаше топлота, но и умора.

Той се обърна и пое надолу. Спря на последното стъпало и се загледа покрай Ема, а очите му бяха прекалено тъмни, за да може тя да разчете каквото и да било в тях. Той като че ли виждаше нещо в далечината, което й убягваше, нещо прекалено напред в бъдещето, за да е в състояние тя да си го представи, или пък прекалено назад в миналото, за да си го спомня.

- Въпреки всичко ще ни помогнеш, нали? - извика Джулиън след него. - Малкълм, нали няма... - Гласът му заглъхна. Малкълм бе потънал в сенките на нощта. - ...да ни изоставиш? - довърши той така, сякаш знаеше, че никой не може да го чуе.

Все още се облягаше на колоната така, сякаш тя бе единственото, благодарение на което се държеше на крака, и Ема отново видя дванайсетгодишния Джулиън да ридае в шепите си, подпрял се тежко на една от колоните в Залата на Съглашението.

Беше плакал и след това, ала много рядко. Нямаше кой знае колко неща, помисли си Ема, които да се сравняват с това, да убиеш баща си.

Серафимската кама в ръката му бе угаснала и той я запрати настрани. Ема се приближи и пъхна ръка в неговата. В жеста й нямаше страст, нищо, което да напомня за нощта на плажа. Единствено абсолютната непоклатимост на приятелството, което двамата споделяха вече повече от десет години.

Той я погледна и в очите му Ема видя благодарност. В продължение на един миг не съществуваше нищо друго, освен тях двамата, дишането им, върха на пръста му, танцуващ върху голата й китка.

Б-Л-А-Г-О-Д-А-Р-Я Т-И.

- Малкълм каза, че трябва споделиш нещо - обади се Марк, - а ти като че ли се съгласи. Какво е то? Ако накараме децата да ни чакат още дълго, сигурно ще вдигнат бунт.

Джулиън кимна, изпъна гръб, отдръпна се от колоната. Отново беше спокойният по-голям брат, добрият воин, момчето, което имаше план.